Германски учени установиха, че някои черти, свързани с въздействието на слънчевата светлина, сме наследили от неандерталските си предшественици, съобщи АП.
Учените от института за еволюционна антропология „Макс Планк“ изследваха генома на 100 000 британци, наследили ДНК от неандерталците, и установиха, че те страдат повече от неспокойство и самота, склонни са да стоят до по-късно вечер и да пушат. Изследването потвърди също, че малкото неандерталска ДНК у хората с неафрикански произход се отразява на цвета на кожата и косата, макар и не еднопосочно. Това показва, че неандерталците също са били по-мургави и по-светли. Специалистите отдавна знаят, че неандерталците и съвременните хора са се кръстосвали. Около 2 процента от генома на съвременните хора е наследен от неандерталците.
Предишни трудове свързаха тези останки със съвременни болести, като диабета. Новото изследване установи, че неандерталската ДНК се отразява и на черти, които не са свързани с болести. Резултатите показват, че неандерталците вече са се били приспособили към вариращата, а понякога и недостатъчна светлина в Европа, когато съвременният човек е пристигнал там от Африка преди около 50 000 години. Учените са стигнали до тези изводи, като са сравнили ДНК на 112 338 британци с генома на неандерталец, чийто фосил е открит в Сибир. така те са успели да свържат 15 физически черти с неандерталската ДНК, включително за цвета на косата и кожата. Други са поведенчески, като хронотипа на човека – дали е по-активен сутринта, или вечерта. Хората с неандерталска ДНК много по-често са активни вечер. В отделно изследване учени от университета на Цюрих и института „Макс Планк“ анализираха генома на неандерталка, чийто фосил е намерен в Хърватия.
Те установиха, че наличието на неандерталска ДНК у съвременните хора е свързано с поява на хранителни разстройства, ревматоиден артрит, шизофрения. Междувременно стана ясно, че видът Хомо сапиенс е по-стар, отколкото се смяташе досега. Това стана след генетичен анализ на фосилизирани скелетни останки показва, извършен в университетите в Упсала, Швеция, и в Йоханесбурт, РЮА. Те са секвенирали генома на седем индивида, чиито скелетни останки са открити на територията на Южна Африка. Най-ранните анализирани фосили са от ловци и събирачи, обитавали континента преди 2000 години през Каменната епоха. Най-късните са на около 300 години. За целите на изследването древната ДНК е сравнена с тази на съвременни хора. Анализът е показал, че еволюционното разделяне между Хомо сапиенс и групи от древни негови предшественици е настъпило преди между 260 000 и 350 000 години. Преобладаващото досега схващане беше, че Хомо сапиенс се е появил преди около 200 000 години. Хомо сапиенс се появява в Африка след милиони години на човешка еволюция, включваща настъпило преди около между 600 000 и 700 000 години разделяне от линията, довела до появата на изчезналия неандерталски вид.
„През този период от време вероятно са настъпили някои генетични промени, направили ни хората, които сме днес, и разграничили ли ни например от неандерталците“, казва Матиас Якобсон, един от съавторите на изследването от университета в Упсала. През юни тази година в сп. „Нейчър“ беше публикувано изследване, базирано върху анализ на фосилизирани човешки останки, намерени в Мароко. Авторите му са стигнали до извода, че фосилите на около 300 000 години също са от Хомо сапиенс. „Възрастта на мароканските вкаменелости се вписва в новата оценка за появата на нашия вид“, казва Марлиз Ломбард от университета в Йоханесбург. Диабетът и окосмяването – дар от миналото Останки от неандерталска ДНК в гените на неафрикански съвременни хора са свързани с много здравословни проблеми, като диабет тип 2, болестта на Крон, лупус и билиарна цироза.
Те са свързани и с тютюнопушенето, гъстото окосмяване, както и с грубата кожа и нокти. От два до четири процента от генома на европейците и азиатците е получен в наследство от кръстосването между древните Хомо сапиенс и неандерталците. Те са отделни човешки видове, които са съществували едновременно хиляди години. Местните хора от тропическа Африка, чиито предци не мигрират извън континента и не се смесват с евразийските неандерталци, нямат неандерталска ДНК. Много варианти, наследени от неандерталците, са свързани със заболявания, особено автоимунни, каквито са болестта на Крон, причиняваща възпаление на червата, лупуса и билиарната цироза. Освен това един генен вариант или алел е свързан с тютюнопушенето, особено сред европейците.
Едно от откритията е, че неандертелското ни потекло се проявява в гените за кератинови влакна – фиброзен протеин, който придава здравина на кожата, косата, ноктите. Това може да е осигурило на новодошлите от Африка по-добра изолация от студа, характерен за европейския климат. Зоните, в които неандерталската ДНК има най-голямо въздействие в съвременния човешки геном, е свързана с кожата и окосмяването, като днешният ни вид е 70% неандерталски.