Големият протест! Големите закани! И голямото нищо!
Точно това се получи на дългоочакваната дата за всенародно въстание – 11 септември.
Всички, които се канеха да рапарчатосат парламента, да вземат залъка на изедниците, да въведат нов ред в държавата, просто не отидоха.
Както още преди седмица Skandalno.net писа /ВИЖ ТУК/, някой се опита да премери температурата на народното недоволство. Всякакви активисти и огромна агитка от тролове вдигаха бунт в…интернет.
Фейсбук буквално завря от негодувание и желание да свали тези, които яхнаха народа и припяват :Дииииии, воле, дииииии!“ Мятаха се лозунги, закани, патриотични слова и обвинения – ако не излезеш на площада, не си българин. Без да се вземе предвид факта, че точно защото сме българи, нищо няма да се получи.
Съмнения, че нещо ще стане, изказахме още преди две седмици.
Внимателно анализирахме поведението народно във Фейсбук и видяхме, че през целия август имаше насрочени точно три дати за всенародно недоволство на жълтите павета. Току що пръкнали се профили без биография и снимки нажежаваха и без това грухтящия от жега народ да вземе да се разбунтува. В най-отпускарското време, когато дори соросоидите си бяха взели почивка и не ругаеха инакомислещите.
Когато никой така и не се появи пред парламента, бе насрочена отдалече друга дата – 11 септември. И започна голямото надъхване и голямото надлъгване. Белким се хванат канарчета в мрежата.
Тогава Борисов подхвърли ей така между другото. „Ако излязат повече от 300 души, ще си подам оставката!“ Което на прост език означаваше, че той знае, че никой няма да отиде, или поне цифрата няма да стигне 100 ентусиаста. И че ГЕРБ има пръст в организацията, или по-скоро в липсата на такава.
Яхналата ни вече близо 10 години партия ни е преценила колко струваме и можем ли да я свалим от площадите. И ние наистина не струваме пукната пара. Доказахме го снощи. Приклекнахме пред телевизора да гледаме протеста, а някои даже недоволно написаха – „Абе защо никой не протестира. Не ви ли е срам?“ А теб, критикарю, срам ли те е?
Управляващите, или по-скоро съветниците им, прекрасно знаят, че дори спонтанните недовлства и бунтове имат свои правила.
Трябва им водач – разпознаваема и авторитетна фигура.
Такъв липсваше.
Трябва им кой да ги поведе. Може да е партия, може да е синдикат. В случая нямаше нито едното, нито другото. Синдикалистите си каканижеха по телевизията за минималната заплата, а партиите почиваха. За тях не беше работен ден…
Протест се прави или със силни идеолози, или с партия, или със синдикати, или с много пари.
Чичко Сорос си има проблеми и не изсипа няколко милиона тук. Пък и какво да спонсорира, като хората му са на власт? Така че вариантът с „умните и красивите“ отпадна. Явно погрозняха и внезапно оглупяха.
Народът се страхува да излезе, защото все още има какво да изгуби. Кой мизерната си заплата, кой ипотекираната къщичка, кой колата трета употреба, кой спокойствието си край бутилката с бира, или ракия.
Народът се страхува да излезе и защото пак ще го излъжат. Два пъти тръгва на протест и два пъти му връщат Борисов, опакован в панделка.
Народът изгуби всякаква вяра, че ще се измъкне от блатото.
От горда и свободолюбива нация се превърнахме в стадо от послушен мат“рял, свит, недоверчив, инертен и търсещ спасение на Терминал 2, вместо да направи своя собствената си държава. И да си я върне.
Политиците ни смачкаха и ни натикаха в ъгъла на безверието и примирението, а някой пита къде са протестиращите.
Във Фейсбук са.
Наругаят някого няколко пъти и им олеква.
А скоро и там няма да посмеят, защото някой ги „слушка“. За да са още по-послушни.
Жалко за България!
Автор Станислава Славова Skandalno.net