„С колеги успяхме да заквасим пастьоризирано мляко c изворна вода от Стара планина. В българските изворни води има 4 вида лактобацили. Не можем да си обясним как живеят и се развиват във вода. Това откритие показва, че нашите баби са заквасвали мляко, като са миели съдовете с изворна вода. Така създали първите млечнокисели продукти в света“, казва проф. Никола Александров, разработвал космически храни в СССР и пробиотични храни у нас.
Български и японски учени са изследвали 662 проби от растения като дрян и кисел трън от 4 района на България и са изолирали от тях 20 щама на прочутия български млечен бацил (Lactobacillus bulgaricus). 8 щама на 4 вида такива бактерии живеят във водата на някои извори в Балкана и Родопите. От тях могат да се произвеждат различни продукти чрез ферментация, по време на която се размножават заедно. Докато култивираните бактерии не могат да се развиват заедно и се размножават поотделно.
Лактобацилите от изворите могат постоянно да се обновяват. На тях се дължи лечебният ефект на много от изворите у нас.
Но продуктите с естествени и с култивирани бацили са доста различни. Много от пробиотичните храни на пазара съдържат лактобацили. Но се премълчава, че те не живеят дълго при стайна температура, не могат да преминат през стомашно-чревните бариери и когато човек ги поема, до дебелото черво не стига нищо, т.е. няма пробиотичен ефект, казва професорът.
А пробиотиците с природен произход остават живи при стайна температура над 36 месеца. След приема им едва 8-10% от тези бактерии стигат до дебелото черво. Но и те са достатъчни, за да се размножат там и да се прояви пробиотичният им ефект. Развиващи се при по-сурови условия, те са по-устойчиви. След като стигнат до червата, бързо възстановяват микрофлората им.
За да се разбере дали един пробиотичен продукт има благоприятен ефект върху човека, трябва да се изследват фекални маси за наличие на полезни бактерии. Българските лактобацили свалят холестерола, действат срещу тумори и алергии. Те са ефикасни и срещу диарията и кандидозата след употреба на антибиотици. Изследвания на доц. Мария Кондратенко и на японски медици показват, че щамове на българските лактобацили пречат да се окисляват липопротеините с ниска плътност, които са съпричинител на атеросклерозата.
При прием на вредни храни с консерванти или на антибиотици в дебелото черво и във влагалището възниква дисбактериоза. Започват да преобладават вредни микроби, които отделят токсини и причиняват рак, атеросклероза и други болести. Някои психически заболязания – ендогенни и екзогенни психози и шизофрения – се развиват, когато човек има дисбактериоза. Тогава не се усвояват добре микроелементи като хром, ванадий, цинк и психиката се разстройва.
Бактериалната екосистема се нарушава
и от прием на стероиди, противозачатъчни, кофеин, консервирани и мазни храни, високи нива на стрес.
Приемът на антибиотици разболява от рак, защото те унищожават всички микроорганизми у човека – и вредните, и полезните, и неутралните, казва професорът. Пробиотиците пък възстановяват равновесието в организма и му помагат да оздравее. Стимулират имунната система, подпомагат храносмилането и потискат гнилостните процеси в червата. Те стимулират и усвояването на млечна захар (лактоза). 50-55% от българите не произвеждат ензима лактаза, който разгражда лактозата и не могат да консумират прясно мляко и други храни с млечна захар. В северните страни този дял е само 5%.
Когато лактозата не се усвои, в дебелото черво се засилва ферментацията и има подуване на корема, болка, газове, диария.
Храните с български бацил от изворна вода унищожават и бактерията ешерихия коли – главен виновник за инфекциите на пикочните пътища при жените и децата. Замърсяването с тях е причина и за високата смъртност в медицинските среди.
„Ако пробиотични продукти се дадат след операции на стомаха, червата, черния дроб, панкреаса, те потискат развитието на инфекции и усложнения“, казва проф. Александров.
Наше проучване потвърди тезата на проф. Иля Мечников, че лактобацилите имат антираков ефект. Установихме, че пробиотик с тях има най-силен ефект срещу карцином на дебелото черво.