МОН се отказа от идеята да се учи и през юли

0
849

Министерството на образованието и науката (МОН) се отказа от идеята учениците да учат и през юли.

От ведомството признаха, че температурите през този месец наистина са високи, а училищата не са климатизирани.

Ресорният министър Красимир Вълчев обясни, че целта на предложението е било не повече учене за сметка на ваканцията, а по-балансирано разпределение на ваканцията. Той обаче отбеляза, че в гимназиалните класове удължаването на коледната и срочната ваканция води до навлизане в юли, което не е желателно. Вероятно последните класове ще приключват учебната година на 30 юни, добави Вълчев.

В отговор на въпрос министърът каза, че отказът от скъсяване на лятната ваканция вероятно ще бъде за сметка на трите дни между 2 и 5 януари. Няма да я има двуседмичната зимна ваканция, посочи той.

Предложението на ведомството беше учебната година да бъде със седмица по-дълга за децата от 1 до 11 клас. Учениците от 1 до 4 клас да приключат следващата година на 7 юни, а не както досега – на 30 май. За децата между 5 и 7 клас краят на учебната година да бъде на 22 юни, а между 8 и 11 клас – в началото на юли.

Целта беше да се уеднакви учебната година у нас с тази в ЕС, като освен това ваканциите на децата щяха да бъдат удължени.

Предложението срещна смесени реакции от страна на родителите (някои от които са на мнение, че лятната ваканция е твърде дълга и децата забравят наученото) и силен отпор от страна на учителите. „Психолозите казват, че такава промяна на учебното време със съкращаване на ваканции създава голям проблеми от гледна точка на пренастройване на организма“, посочи днес председателката на учителския синдикат Янка Такева.

Задължителната предучилищна възраст трябва да бъде разширена и за децата на 4 години, заяви просветният министър.

По думите му, децата които са били в детска градина и след това се преминали през предучилищната подготовка по-лесно се задържат в системата. Вълчев обясни, че децата, които не са обхвани в детска градини и чийто майчин език не е български най-често отпадат от училище.

Според него те имат проблеми в училището и отпадат в прогимназиалния етап. Образователният министър уточни, че преди да постъпят в училище, те вече имат натрупан такъв дефицит и преподавателите трудно ги „избутват” до 5-6 клас, след което отпадат.

Министърът подчерта, че той и екипа му не отстъпват от идеята за въвеждане на „уседналост“ за първокласниците като мярка срещу злоупотребите./бтв

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук