Остри негативни реакции последваха обявеното от МОН намерение да свие лятната ваканция на учениците със седмица и да ги задължи да ходят на училище и през месец юли.
Според проекта от следващата учебна година гимназистите от VIII до XI клас ще учат до 6 юли. Досега най-късно завършващите приключваха на 30 юни. Новият график предвижда още дванадесетокласниците да завършват на 16 май, учениците от първи до четвърти клас включително – на 7 юни, тези от V до VII – на 22 юни.
Свиването на лятната ваканция е за сметка на увеличаване на коледната ваканция и прибавянето на дни към останалите ваканции през годината.
„За това има редица аргументи. Дългата лятна ваканция е предпоставка децата да забравят материала. Учениците от уязвимите групи натрупват изоставания и дългото откъсване от образователната среда е предпоставка за тяхното отпадане. През зимата имаме ситуации с грипни ваканции, с невъзможност да се пътува за училище от едно населено място в друго. По-студено е, по-големи са разходите за отопление“, коментира снощи министърът на образованието Красимир Вълчев пред bTV.
Категорични, че решението не е добро родители и учители заляха социалните мрежи с гневни коментари – през юни и юли в България е твърде горещо, за да се учи, градусите обичайно са над 30, пише майка. Много по-разумно е например годината да започва на 1-ви, а не на 15 септември и така да се постигне търсеният ефект.
Някои дори напомнят на „дамите и господата от климатизираните кабинети да не забравят, че в българските училища климатици няма“.
„А за да разберат за какво иде реч, ги каня да ни гостуват след 15.06., но да седят в часовете и да преподават или да учат – каквото те пожелаят. Да извършват умствена дейност, когато едничката им мисъл ще бъде:“Няма ли отнякъде да полъхне ветрец?“, пише учителка.
Други предложения са МОН да предостави безплатно климатици и да плати сметката за тока.
Тревога предизвиква още един елемент от проекта – датите за оценяване на дигиталните компетентности след X клас (18-22 юни 2018 г.). Те попадат точно в периода на изготвяне на дипломите на зрелостниците, с което са ангажирани учителите по информационни технологии. Получава се огромна свръхнатовареност, граничеща с невъзможност, тревожи се учителка.
„От толкова много „съпътстващи дейности“ понякога забравям, че всъщност съм учител…“, пише тя.