Мария Сапунджиева е от едно златно поколение български актьори, за което днес говорим с умиление и много респект. Тя става популярна от комедийното шоу НЛО, където си партнираше с покойния вече Велко Кънев, Антон Радичев, Георги Мамалев, Павел Попандов и Чочо Попйорданов. Истинската й звезда обаче, която я прави и всенародна любимка, е ролята на Мама Божка в спряното вече от години тв шоу „Пълна лудница”. Мария Сапунджиева е малка от гледна точка на ръста си – висока е едва 155 см, но за сметка на това винаги прави големи роли. Умее брилянтно да съчетана хумор със сатира, смях с тъга, изобщо всички цветове на живота.
„Работих с един режисьор преди години. И го попитах: Юри Николаевич, какъв е жанрът, в който работим? А той каза: „Ами Маша, това се казва висока комедия, но не е задължително да си висок, за да можеш да изиграеш висока комедия”, споделя през смях актрисата по повод ръста си. Мама Божка надмина Бай Ганьо Ролята на Мама Божка безспорно е нейната визитна картичка. Хората я припознават с нея до такава степен, че дълго след като предаването е спряно, хората питат и търсят този образ. Интересното е, че голяма част от тях в живота си наподобяват именно тези така характерни за героинята на Сапунджиева черти.
„Моят мъж казва за нея: „Тя надмина Бай Ганьо, бе!” Мама Божка е комплексен образ. Тя е резултат на дългогодишни мои наблюдения. Преди време ме попитаха дали съжалявам, че Мама Божка е свалена от екран. Моят отговор е един. Това не е страшно, по-страшно е, че Мама Божка продължава да се разхожда по улиците на България. За мен това е тъжно…”, споделя актрисата в едно свое интервю пред народното издание. И добавя с откровен тон: „Телевизията е медия, която може за отрицателно време да те направи известен. Но годините ми в НЛО създадоха моето име. Така че, взимайки ме в „Пълна лудница”, продуцентите бяха улеснени, тъй като моето име вече се беше утвърдило. Аз много научих какво е това телевизия и концертна дейност от НЛО, защото това бяха 7 години заедно с големи творци, някои от които вече ги няма за съжаление. За мен това беше една истинска школа. Честно да кажа, днес такъв професионализъм за съжаление не виждам”. Искали да я правят певица Всъщност Мария Сапунджиева знае, че ще се занимава с театър още на 8 годинки. Решението си първоначално интуитивно, а след това и съзнателно взима, докато гледа първото си представление във варненския театър. „Родителите ми ме заведоха на историческо представление във Варна „Беласица 1014”. Още като излизах от салона, усетих, че ще се занимавам с това. Но това стана интуитивно. Може би хората, които се занимават с тази професия, се появяват на този свят с нещо кодирано. Човек не е само на ниво тяло. Има и нещо друго. Това ми помага да разширя хоризонта си, да мисля малко по-широко. Всичко при мен тръгна от този миг. Тогава вселената ми е дала знак, че съм пратена за това”, споделя самата актриса наскоро. Култовият екип на НЛО от ляво на дясно: Мария Сапунджиева, Георги Мамалев, Теодор Елмазов, Велко Кънев, Чочо Попйорданов и Димитър Рачков Интересното е, че в рода й няма други актьори, макар тя да признава, че например тънкото си чувство за хумор е взела от майка си. По професия тя е акушер, а бащата на актрисата – инженер. Бабата на Мария пеела много хубаво, но така и не успяла да се реализира като певица. Затова идеята била Мария да сбъдне тази мечта. Съдбата обаче имала други решения за малката чаровница.
„Искали са един ден да пея в радиото, защото баба е имала прекрасен глас. Всъщност тя пееше до последния си дъх. Искала е да стане професионална певица, но баща й не й е дал. И тя така си отиде – с желанието да пее.” Уроците на Велко Кънев С Велко Кънев Мария Сапунджиева работи дълги години, особено в периода, когато двамата превъплъщаваха колоритни образи в култовото предаване от близкото минало НЛО. Към днешна дата актрисата споделя, че се е научила най-вече на скромност и смиреност от него. А винаги, когато думата й е за Велко Кънев, от нея лъха топлина и уют. „Него славата никога не го поблазни, не го промени. Беше стойностен и морален мъж с огнена зодия – Лъв. Имах щастието да го срещна”, признава Сапунджиева. И продължава с емоциите: „Велко беше мой учител. Майтапехме се, аз му казвах, че искам, когато порасна, да стана като него. Той беше пример за мен. Мъдър човек, приятел. Той например ми каза, че не бива да оставам с едно дете в живота. Затова родих Марко. Велко каза: „Не оставай с едно дете”. И аз му повярвах безпрекословно. И така и стана. Посъветва ме и да не си купувам голямо жилище. Отвърнах му, че в един момент вероятно ще ми стане тясно, като станем четирима човека, а той отвърна: „Да, ще ти стане тясно, но това е временно. Когато остарееш, ще ти бъде много точно. И позна. И тук беше прав!… Спомените, които имам, съм рая, на който съм обречена, но и ада. Много често си говоря с Велко, когато отивам да паля свещичка за него. Той не ме е напуснал”. Падане от дивана я белязва като бебе „От бебе. Била съм на няколко месеца и някой звъннал на вратата у нас. В това време майка ми казва на сестра ми, която е седем години по-голяма от мене:
„Цвете, пази Мария!”, но тя от любопитство отива да види кой идва. Тогава аз се претъркулвам от дивана и падам на някаква играчка, която ми е срязала устната. Майка ми впоследствие не е позволила да ме зашият и белегът си е останал. Но това не е болка за умиране. Аз, между другото, имам и пукната глава, и отрязана ръка… Пет-шест шева имам на лакътя, пет-шест шева на главата, защото като дете бях голям звяр. И всичко това ми се случваше все при баба ми. Ами какво да направя, като в този блок, в който живеехме, само аз бях момиче, все момчета се бяха народили. И аз все с момчетата играех – на кораби, капитани, на димки – все такива мъжки игри сме играли.” Пада заради прожектор Като всеки актьор и Мария Сапунджиева има редица гафове до момента в творческия си път. Някои обаче няма как да забрави… Едно от тях е на представление в „Сълза и смях”. „Направих едно хем страшно, хем смешно падане. Причината беше, че преди премиера в пет часа режисьорът реши да махне един прожектор, който не му вършел работа. Никой обаче не съобрази, че на мен ми трябва, за да стигна от точка „А” до точка „Б”. В един момент се оказах в пълна тъмнина, а трябваше да тичам. И понеже съм много изпълнителна, аз се затичах към авансцената. Мъжът ми е бил на балкона и си казал „Какво прави Марето, ще вземе да падне?!” И докато си помислил за това, аз паднах, и то от доста високо. Помня, че един човек от първия ред ме вдигна, хвана ме под мишницата, а аз първо си помислих дали мога да движа краката си, защото болката беше някъде в опашката. Много силно се ударих, но като си раздвижих краката, качих се по стълбичката и си завърших представлението.”