Папата решил да покара служебния автомобил и наредил на шофьора си да седне на задната седалка. След като подкарал колата, светият отец се позабравил и без да усети превишил скоростта. Тогава го спрял пътен полицай за проверка. Като видял шофьора обаче, служителят се притеснил и решил да се обади на началника си, който го попитал: „Че колко високопосавен е този, когото си спрял? Да не е папата?“ На свой ред полицаят отговорил: „Абе, май е по-важен и от него, защото папата му е шофьор“.
В стремежа си да угоди на прищявките на властта, Националната служба за охрана (НСО) „изобретява“ все по-ексцентрични услуги. Оказва се, че в понятийния апарат сред правистите в службата съществува понятие като „инциденто“ управление на автомобил. Именно по този начин се оправдава продължаващото вече няколко години качество на „инцидентен шофьор“ на премиер-министъра Бойко Борисов.
Формално подчинената на президента паравоенна структура, която не може да опази няколко болта срещу бюджет от 40 млн. лв., показва „строга“ дисциплина, както в прилагането на закона, така и в тълкуването му.
От отговор на НСО до OFFNews става ясно, че нормативните актове, регламентиращи работата на службата, не съдържат изрична забрана „охраняваното лице по чл. 20, ал. 1 от Закона за НСО инцидентно да управлява автомобил на службата“. Умишлено или не правистите в НСО поставят превес на принципа в частното право, че „разрешено е всичко, което не е изрично забранено от закона“, вместо да се отдаде значение на водещия в случая принцип в публичното право – „разрешено е само това, което е изрично предвидено в закона”.
До тук нищо ново, като се има предвид, че в държавния апарат негласно е приет друг принцип, че законите са с относителна тежест по различните етажи на властта.
По линия на „инцидентното“ шофиране Борисов ползва освен друго и екстрата да кара държавен автомобил по избор – както стана ясно от случая с джиповете на горските стопанства и от „шеговитото“ подмятане, че си е поръчал „бронирана „Лада Нива“. В същото време, в качеството му на шофьор той се ползва и с още едно предимство – не носи материална отговорност за автомобила.
Всъщност това изискване е залегнало в Правилата за използване на автомобилите в НСО, които са приети със заповед на началника на службата Ангел Антонов – известен с близките си отношения с Борисов, началник на „Национална полиция“ в МВР по времето на Цветан Цветанов и произведен в генерал по текстове от закона за отбраната, които са действащи във военно време. Според утвърдените в службата правила шофьорът се назначава с поредица от заповеди, една от които дори е ежедневна и с нея се определя кой автомобил на кой шофьор е разпределен и кое е лицето, което ще бъде транспортирано. В същото време шофьорите носят отговорност за състоянието на автомобилите всеки път, когато ги изкарват и връщат в гаража, за което се подписва протокол, а всичко това се следи от съответния дежурен по контролен пункт. И не на последно място – шофьорите преминават ежедневен контрол за употреба на алкохол.
На въпрос носи ли министър-председателят пряка отговорност към техническата изправност на автомобила и по отношение на обслужването му, от НСО отговарят:
Задълженията, съгласно посочените от Вас вътрешноведомствени правила, са на водача на съответния автомобил, на когото, в качеството му на материално отговорно лице, автомобилът е зачислен.
Интересен е отговорът на въпроса носи ли отговорност премиерът в случай на пътно-транспортно произшествие:
Отговорът на въпроса Ви се съдържа в ЗдвП (закона за движение по пътищата, бел. ред.), ППЗДвП (правилникът за прилагането му, бел. ред.) и КЗ (Кодексът на застраховането), обнародвани в Държавен вестник.
Показателно е, че НСО оставя отговора на този въпрос на тълкуване като не отговаря конкретно, така както на предходния въпрос. Ясно е, че от цитираните норми, отговорността на шофьора е персонална, само че това от НСО не могат да изрекат на глас.
Внимателното прочитане на Закона за НСО показва съществено противоречие в свободното му тълкуване от страна на НСО. Според чл. 14. (1) от него „за осъществяването на дейностите на НСО службата осигурява специализиран транспорт“, който (чл.19. (1) „е дейност по охрана, организирана и осъществявана по специфичен начин, за безопасен, безпрепятствен и навременен превоз на определените с този закон лица“.
В известен смисъл в тази посока се произнася и НСО – „охраняваните лица не са служители на НСО“. Или с други думи – след като не са служители на НСО, охраняваните лица няма как да изпълняват задълженията на шофьорите. Но „инцидентното“ шофиране очевидно безкомпромисно разрешава този проблем.
С отговора на службата става ясно и друго – екстрата важи за лицата, посочени в чл. 20. (1) от Закона за НСО. Това са президентът, председателят на Народното събрание и министър-председателят. Всички останали имащи право на охрана по преценка на НСО са „отрязани“ от тази екстра. Така че, дори и да имат мераци, вицепрезидентът Илияна Йотова, главният прокурор Сотир Цацаров, както и членовете на Министерския съвет, конституционните съдии, шефовете на върховни съдилища, омбудсманът, кметът на София както и президентите Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев ще трябва да се примирят с ролята си на пътници.
В интерес на истината от службата значително са ограничили кръга на инцидентните ВИП-шофьори. През 2013 г. на въпрос за това дали нормативните документи позволяват охраняваното лице само да шофира, отговорът на оглавяваното по това време от Тодор Коджейков – бивш личен гард на Борисов, ведомство беше: „В нормативните актове, които уреждат работата на Националната служба за охрана при президента на Република България, не съществуват забранителни или ограничителни мерки.“
Или с други думи по това време всеки желаещ можеше да извърти едно кръгче с луксозна лимузина. Днес очевидно мерките са „затегнати“ и не би трябвало и да си помислим да очакваме, че наследницата на УБО и нейните „първи“ клиенти, могат да си позволят да бъдат безотговорни.
Камо ли някой да си позволи „богохулството“ да каже на глас, че тази служба в настоящия ѝ вид е не само излишна, но и вредна.