В днешния объркан, забързан и до голяма степен егоистичен свят ни е все по-трудно да повярваме, че има хора, чието призвание и мисия е да вдъхват надежда и вяра. Те са като звезди, озаряващи мрака през нощта, а сърцата им са големи и отворени за всеки страдащ. Една от тези звезди свети особено ярко на небосклона – тази на Мохамед Бзеек, либиец, който се премества да живее в САЩ през 1978 г.
Този мъж има специална мисия в живота си и тя е да помага на деца. На неизлечимо болни деца, които са изоставени от родителите си. Той става техен приемен родител и в дома му в Лос Анджелис преминава последният, най-труден период от земния им път. Обикновено такива пациенти умират в болница, сами и изоставени, но благодарение на Мохамед някои от тези обречени деца получават любов, топлота и радостни моменти в последните си дни. Мохамед Бзеек и вече покойната му съпруга Доан започват да приемат болни деца в дома си през 1989 г.
През 1991 г. умира първото дете, което взимат под крилото си – то било увредено още в утробата на майка си от пестициди, с които тя пръскала, докато била бременна. Момиченцето се родило с изцяло деформиран гръбначен стълб и трябвало да носи гипс на цялото тяло. До момента Бзеек е погребал 10 деца. Сега се грижи за 6-годишно момиченце, родено с енцефалоцеле. Тя е физически и ментално недоразвита, сляпа и глуха e, ръцете и краката й са парализирани, получава припадъци всеки ден. „Има много деца, които никой не иска да вземе, защото те ще умрат, а никой не иска да си има работа със смъртта. Ако не ги приема, те ще си отидат сами в някоя болница, няма да има кой да ги държи, кой да им говори. Аз винаги говоря с моите деца, без значение дали са глухи или слепи. Защото вярвам, че те са човешки същества, че имат душа, имат чувства“, казва Мохамед.