Добра новина: британското правителство няма да внася уведомление за напускане на ЕС преди края на 2017 г. Правилно! Тогава могат да помислят и за ново отлагане. В това е надеждата на София.
Никой не знае как се водят преговори за напускане на ЕС, никой досега не го е правил. Сложността на правото на ЕС и активните икономически отношения правят напускането по-трудно от присъединяването.
Разпоредбата на чл. 50 на Договора за ЕС (уреждаща процедурата за напускане) е недомислена и приета не за да се прилага, а само за политическо успокоение, че членуващите държави не губят суверенитета си и могат винаги да напуснат ЕС по свое желание. Най-големият проблем е срокът от 2 години. Повечето коментатори изглежда изобщо не разбират за какво става дума (да ме прощава и „Сънди таймс“). Пълна глупост е, че 2 г. след като „задвижи процедурата“, държавата престава да е член на ЕС. Това е вярно само ако през тези 2 г. не се сключи договор за напускане. Иначе напуска на датата, посочена в този договор (вече многократно писах: тази дата може да бъде и след много повече от 2 години!).
Но договорът ще трябва да се договори (и подпише) само за около година – за да има след това достатъчно време за ратификация от 29 национални парламента плюс този на ЕС. Съвсем възможно (да не кажем „сигурно“) е някои страни да решат да извиват ръцете на англичаните или да се възползват от ситуацията (като изнудват самия ЕС и издействат изгоди за себе си).
Безусловно 10-15 месеца са изключително малко – и затова преговорите неофициално започват още сега и фактически ще продължат 2-3 години (поне). Лондон може много дълго да отлага началото на процедурата (което зависи само от него!) и междувременно неофициално да преговаря, сондира, подготвя. Брюксел, разбира се, също.
Може ли на някого изобщо да му мине през ум, че държава като Обединеното кралство може да напусне ЕС без договор, който да урежда условията? Просто ей така, автоматично, на втората година? Правото на ЕС автоматично да престане да действа на Острова? И спрямо стотиците хиляди европейски граждани там? И пак толкова англичани с недвижими имоти във Франция и други топли европейски земи? И спрямо английския износ към континента? И спрямо стотиците търговски споразумения с трети страни? Ами 4-те свободи, селското стопанство, риболова, транспорта, данъците, вноските в бюджета на ЕС, ролята на Лондон като финансова столица? Че и околната среда, и още, и още.
Това е не само малоумно, а просто невъзможно! И тъкмо заради това и Лондон, и Брюксел (а и 27-те други държави-членки) имат нужда от време: да подготвят преговорни екипи по всички теми; да изработят позиции по всяка от тях – с елементи, по които може да се отстъпва, и други, по които поне едната страна не иска да отстъпи; да се проведат предварителни консултации („разузнаване с бой“), вкл. като се проучат нагласите на основните правителства; да се изчакат изборите във Франция (пролетта) и Германия (есента на 2017-а), които могат (дано!) да доведат до съществени промени и в двете страни, а то ще рече – за целия ЕС; а и за да се потърсят възможности за предотвратяване на напускането.
Вече предвидих, че приносът на Борис Джонсън като външен министър навярно ще се изрази в това да провали напускането, а на цялото правителство на Тереза Мей в това да покаже, че Обединеното кралство не може да напусне ЕС. Тя е умен политик и много добре знае, че напускането ще е пагубно за държавата, убеден съм, че не го желае и умно ще опита да го предотврати! Ако все пак внесе искане за напускане (някой ден!), преговорите могат да завършат по 4 начина: провал на преговорите, автоматично напускане след 24-я месец от подаването на уведомлението (смятам го за немислимо); успешно сключване на договор за напускане, чиято ратификация обаче се проваля (и отново следва автоматично напускане – не е напълно изключено, но не го очаквам); договор, който предвижда много лоши условия за англичаните – практически пълно излизане, без възможност да се ползват от изгодите на общия европейски пазар, както им обещаваха празнословци като Джонсън. Именно такива закани чухме вече неведнъж от различни европейски столици (смятам го за възможно, но малко вероятно като неизгодно за всички);договор, който дава на Великобритания фактическо положение на полу-членуваща страна: с участие в Общия пазар, с частично запазени 4 свободи на движение, с почти съхранена роля на Лондонското сити, е, и с плащания към съюзния бюджет – т.е. извън ЕС, но по-вътре от Швейцария и Норвегия. Този вариант ми се струва най-вероятен (ако изобщо се задвижи процедура за напускане). ЕС не може да си позволи напълно да загуби британската икономика, тя не може да си позволи напълно да загуби европейския пазар. Брюксел не може да допусне съвсем изгодно за Лондон напускане (защото веднага ще го поискат и други!) и затова от самото начало безусловно ще ангажира британците с някои общи европейски политики и, разбира се, с общия бюджет.
Така всъщност ще се постави формалното начало на „Европа на няколко скорости“ или на „Европа на концентричните кръгове“, всъщност, както неведнъж съм писал, на „ЕС с различни видове членство“. Началото на този модел вече бе поставено с неравноправното положение на България и Румъния, продължено с непълната геометрия на еврозоната и Шенген и затвърдено с особените бюджетни привилегии на Гърция. За мен е сигурно – бъдещето на ЕС е в многостепенното членство: Общ пазар около който ще бъдат обединени над 30 държави – едни с много висока степен на интеграция (прехвърляне на управленски правомощия), други с по-ниска и трети с условно или преходно полу-членство (където ще видим на първо време навярно още няколко сегашни държави-членки, а сетне няколко нови, напр. Сърбия и Македония; там някъде ще се търси място и за Турция след Ердоган).
Във всички случаи ако (и когато) има преговори, те ще бъдат изключително трудни. Голям късмет за България ще бъде ако започнат след нашето председателство на Съвета на ЕС (т.е. след 30 юни 2018 г.). Отлагането на уведомлението обаче прави задачата ни по-тежка: ако Тереза Мей наистина започне процедурата в края на 2017-а именно в следващите 6 месеца (нашето председателство!) ще трябва да се свърши по-голямата работа.
О, има още един вариант, който ми се струва все по-вероятен: бърза промяна на чл. 50 на ДЕС, така че да отпадне притискащият срок от 2 години Така самите преговори ще могат да се проточат безкрайно – и през цялото време ОК ще си бъде пълноправен член, е, вече значително по-смирен (извън безотговорния перчем на Джонсън).
Ние добре помним какво представляват преговорите за членство: 30-тина преговорни „глави“ по всички основни групи въпроси; големи работни екипи по всяка от тях; сложни преговори и пазарлъци. При присъединяването се прави и проверка на готовността за членство. Според мен е наложително в преговорите за напускане да се включи проверка на готовността за напускане! Тя ще установи, че и на двете страни (Обединеното Кралство и ЕС) им е нужен „преходен период“. И в договора за напускане да се предвиди например още 3, дори 5-годишно отлагане на пълното напускане.
Впрочем, през 2019 г. трябва да има редовни парламентарни избори в Кралството. Смятам го за сигурно: не сегашното правителство на Мей ще подпише договора за напускане. Ако изобщо има напускане!
доц. д.ю.н. Атанас СЕМОВ
Източник: Стандарт