Прочутият в цяла Европа град на плътските удоволствия Ленкница в Полша вече спокойно може да бъде обявен за българска територия, узна „Дейли Прес“.
При 2600 души официално население над 2000 жители са наши проститутки и сводници, а местните се изнасят панически от китното воеводство, писа „Таблоид“.
Само допреди 2 години смуглите българки в Ленкница бяха под 500, но инвазията им е повсеместна и в града са останали само няколко полски фамилии. Останалите „граждани” също са предимно жрици на платената любов от Сърбия и Румъния.
„Как да отглеждам семейството си тук, имам две деца – момиче на 8 и момче на 6 годинки. Не мога да ги заведа на училище, освен да им завържа очите с черна лента като на осъдени престъпници”, жалва се Влад Юсковяк, шофьор на камион от града, който възнамерява да се премести веднага след края на учебната година. „Жени с къси поли и без бельо клечат по тротоарите, пушат цигари, крещят на неразбираемия си език. Тъмнокожи мъже обикалят около тях, вдигат си скандали, разменят си удари и се скубят – истински Содом и Гомор”, плаче полякът.
Полския град Ленкница отдавна е международно известен център на удоволствията, в който се стичат любители на платената любов от цяла Европа. По главните улици всички надписи са на три езика – полски, немски и български. По пътя, свързващ града с полско-германската граница, уличните жрици на плътта денонощно махат на шофьорите. Дори снимката на Ленкница в „Гугъл стрийт вю” показва смугли момичета по банкета.
В градчето бъка от реклами за „стаи за почивка” и „мотели” – параван за публични домове, в които с разтворени крака работят българки, румънки и сръбкини. Още през 2009 г. в полската преса се появяват публикации за български банди, контролиращи бардаци, трафик на хора и наркотици.
„Ситуацията в Ленкница от няколко години е доста сложна и нетипична за Любошко воеводство. Затова и изисква по-специални мерки, като тази да обявим града за забранена за уличната проституция зона. Целта е да противодействаме на все по-разрастващата се търговия с плът в града. Трябва да дадем ясен сигнал, че нещата не могат да продължават така. Броят на проститутките в Ленкница нарасна драстично през последните години. Ако преди време те бяха около 500, сега в града има над 2000 проститутки. За съжаление трябва да кажем, че 90% от тях са от България, предимно от Русе и Плевен“, казва Мачей Рубиш, ръководител на Регионалното полицейско управление.
Приходите от бизнеса с женската плът са огромни – предполага се, че годишният оборот в Ленкница възлиза на няколко десетки милиона евро. Според криминалистите всяка проститутка заработва между 3000 и 10 000 евро месечно.
Зарибявката на смуглите труженички често е насилствена. Има обаче и случаи, в които на жените се казва директно, че ще работят като проститутки, като им се обещават месечни доходи от по 5000 евро. Действителността обаче изглежда по друг начин. Веднъж пристигнали в Полша, жените изчезват в предвидените за целта жилища, където вместо да печелят големи пари, биват експлоатирани и оставяни с празни ръце, разказва още Рубиш.
Има обаче и доста доволни труженички. По-отраканите започват да работят за себе си и правят доста сериозни пари. Те се отчитат и на сводника си, но пак остава сериозна дума и за тях.
„Ще работя ами, как? Какво да ви кажа – за 8 месеца тук си оправих живота! Не се лишавам от нищо, пращам и у нас по 200-300 евро на месец. Вече съм спестила над 40 000 евро”, отсича 26-годишната Катя, родом от плевенско село. Името й, разбира се, не е това. В България има 7-годишен син и възрастни родители, които в момента го отглеждат. Те знаят, че Катя работи като сервитьорка в Полша. Вероятно се досещат, че е проститутка, но не я обвиняват.
„Не се продавам от хубаво. Нямате представа каква бедност е по нашия край. Доста мислех, преди да дойда. Казваха, че тук има само циганки, но не е така. Има и бивши манекенки, както и дъщерята на една професорка, софиянка. С още няколко момичета тръгнахме да работим. Оправихме си живота. И за мен има пари, и за човека, който е над мен има. Като съм коректна, никой не ме закача”, отсича Катя.