Безкрайният поток от информация в социалните мрежи трябва да запълни емоционалните празнини в съществуването на повечето хора, но вместо това ги разширява.
Преминаващите през нас снимки, новини и мнения не ни обогатяват, а единствено поддържат и разширяват депресията на съвременния човек. Оказваме се в консумеристки кръговрат, от който не получаваме нищо.
„Фейсбук“ прави хората по-щастливи
Хората лъжат в социалните мрежи за почивките си
Такова е мнението на Маркъс Гилрой-Уер, журналист и автор на книгата „Запълване на празнината: Капитализъм и Социални Медии“ (Filling the Void: Emotion, Capitalism & Social Media)
Гилрой-Уер е на мнение, че
проблемът не е в технологията сама по себе си, а в ролята на отделния човек днешния „късен“ капитализъм.
„На хората им е скучно, те са самотни, депресирани, отчуждени и изолирани и търсят в социалните мрежи нещо, което да им донесе временен комфорт“, забелязва авторът, твърди той в интервю за VICE.
Уер стига до наблюденията, докато преподава „Дигитална журналистика“ и изследва начина, по който хората се информират и комуникират в социалните мрежи. В последствие се сблъсква с концепцията за „депресивен хедонизъм“ на друг интелектуалец – Марк Фишър.
Терминът може да се отнася до редица неща, с които се опитваме неуспешно да запълним емоционалните си празнини – лоша храна, безмислени покупки, дори завършването на образование заради самото завършване.
„Разпознах този хедонизъм в начина, по който влизам в timeline-a, скролвам надолу, но всъщност не знам какво търся“, казва Гилрой-Уер.
Липсата на предназначение на информацията всъщност я прави безполезна. Оттам нататък социалните мрежи спират да ни обогатяват, а единствено поддържат проблемното ни емоционално състояние.
„Попаднах на едно проучване на Университета в Йейл от 2013, според което хората не отчитат доказателства срещу гледната им точка, когато четат за политически поляризирани теми. Доказателствата в противното, ги карат да са още по-сигурни, че са прави“, припомня автора.
Това е една от предпоставките в социалните мрежи човек да се затваря в т.нар. „филтър-балони“ и „ехо-стаи“ – той вижда и интерпретира информацията, така че тя да съответства на предварителните му нагласи.
На практика –
вместо да ставаме по информирани в социалните мрежи, предразсъдъците ни се задълбочават.
По същия начин нашите снимки и тези на приятелите ни формират друга реалност за бърза консумация. От една страна, тя е продължение на истинското ни ежедневие.
От друга, ние демонстрираме това, което си мислим, че другите искат да видят.
„Използваме тези неща, защото сме несигурни. Защо да не изиграеш тази версия на себе си, която искаш да бъдеш“, смята Гилрой-Уер.