Предсрочните парламентарни избори минаха. Резултатите са ясни, а бъдещият коалиционен формат на управление тепърва си проправя път. Парламентарната конфигурация, която се очерта от изборните резултати, все пак дава възможност за съставяне на коалиция. На пръв поглед тази възможност изглежда една-единствена, съдържаща и допълнителен вариант на самата себе си. Това пише политологът от Изследователския център „Тренд“ – Анастас Стефанов в свой анализ за в. Труд. „Длъжен съм да вметна, че широката коалиция в сегашната политическа ситуация не се допуска, не се и разглежда. Коалиция между ГЕРБ и ДПС, имащи подкрепата на 121 народни представители, също не е вариант, който се допуска от партията на Борисов. Така на хоризонта излиза комбинацията от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, която дава мнозинство от 122 народни представители. „Воля“ на Веселин Марешки е субект, който на този етап сякаш ще търси да играе с парламентарна подкрепа, тъй като коалиционното споразумение, което се готви, ще е само между ГЕРБ и съставните субекти на „Обединени патриоти“. От друга страна, БСП, ДПС и дори „Воля“ събират подкрепа на едва 118 депутата. Хипотетична конфигурация от БСП, „Обединени патриоти“ и „Воля“ също не събира мнозинство – 119 народни представители”, изчислява Стефанов. „Извън числовото разпределение на парламентарната конфигурация на 44 НС, нека се пробваме да очертаем и качествената страна на актуалната обстановка. Това, което знаем досега, е, че Бойко Борисов ще бъде министър-председател за трети път, по това има договореност между ГЕРБ и патриотите. Но какъв баланс би построил Борисов на база на досегашния си опит? Ако се върнем назад, можем да се опитаме да наложим хипотетичен образ на това, което би могло да се развие. От 2009 до 2013 г. имахме еднопартиен кабинет на ГЕРБ, в който ролята на Борисов в изпълнителната власт беше еднолична, политическото беше съсредоточено в премиера. Поведението на ГЕРБ спрямо подкрепящите го субекти в 41 НС беше доминиращо, дори агресивно. Това доведе до последващата изолация на ГЕРБ в 42 НС. В кабинета, който се състави след предсрочните парламентарни избори от 5 октомври 2014 г., Борисов разви друг образ на съобразяващ се, търсещ компромиси, обединяващ и балансиращ лидер, разбира се, този образ беше подпомаган и от факта, че още тогава Реформаторският блок си беше в насипно състояние. Този образ помогна, но и създаде негативи за Борисов и ГЕРБ. От една страна, ГЕРБ не е в изолация, както през 2013 г., а от друга, дори е по-желаният коалиционен партньор. Непропорционалното участие на РБ в кабинета „Борисов 2“ създаде напрежение както в самия формат на властта, така и на партийно равнище. Нещо повече, негативите от участието на РБ във властта се екстраполираха като негативи за водещия субект ГЕРБ”, пипе политологът. „Ако наложим кабинетите „Борисов 1“ и „Борисов 2“ като условно противоположни модели и характер на формулата на властта, то следва да помислим какво можем да очакваме като формула и поведенчески модел от „Борисов 3“. Първо, това, което вече излезе: хоризонтът е афиширан – четиригодишен пълен управленски мандат. Не е тайна за никого, както и самият Борисов обяви, че това ще е последното участие на Борисов в политиката като министър-председател. Задачата за пълен мандат не е никак лесна от гледна точка на редицата предизвикателства във вътрешно- и външнополитически план. За постигането на тази цел обаче трябва деликатен баланс от политически съставки. От тази гледна точка образът и характерът на „Борисов 3“ ще е НОК (най-малкото общо кратно) от „Борисов 1“ и „Борисов 2“. Запазването на този баланс в предстоящото управление ще се опира и до единия образ, и до другия. Желанието на ГЕРБ да подпише коалиционно споразумение с всяка една от политическите партии в рамките на „Обединени патриоти“ е именно това – застраховка патриотите да не се развият като нов Реформаторски блок. Другата важна съставка е с какви ключови политики ще се бетонира този съюз между ГЕРБ и патриотите, защото това ще дава и изгражда образ на предстоящото управление. Проблемните сектори на практика доминират, затова открояването на приоритети и консенсус по тях ще е от съществено значение. Не трябва да забравяме и факта, че БСП няма да е същата опозиция, каквато сме свикнали да наблюдаваме в 43 НС. БСП увеличи парламентарната си група двойно. Инструментариумът на тези 80 народни представители вече е далеч по-богат. Може да се организира самостоятелно вот на недоверие, а от стила на Корнелия Нинова можем да прогнозираме, че такива няма да липсват. Една пета от народните представители могат да сезират и Конституционния съд – политически инструмент, с който БСП вече разполага. В допълнение парламентарната група има и нови лица, които без съмнение ще търсят парламентарната трибуна като фактор за налагането си в публичното пространство. На фона на този петпартиен парламент ще е интересна както ролята на ДПС, така и тази на „Воля“. За ДПС определено врагът не се намира в парламента, а извън него – партията на Лютви Местан – ДОСТ. За „Воля“ развиването на роля на парламентарно равнище чрез налагането на определени остри социално-икономически въпроси е възможност за търсенето и изграждането на политическа ниша. Ако формацията на Марешки реши да подходи конформистки, това би било до голяма степен делегитимиращо за нея. Парламентарната конфигурация, която е очертана от изборните резултати, позволява да се състави правителство. Това далеч не е най-големият проблем – предстои управлението, което се съставя, да се докаже политически издържано, налагащо някакво консистентно съдържание на политики. Предстои интересен баланс между парламент и правителство – баланс на власт, интереси и цели”, отбелязва Стефанов.