Неизменна основна ценност за мюсюлманите в България остава семейството – 95% го поставят на първо място. Това показва изследване на нагласите на мюсюлманите в България за периода 2011-2016 година. Данните от изследването представи Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“.
Налице е известно преминаване от либерализъм към консерватизъм по отношение на ключови житейски факти сред мюсюлманите в България. По отношение съжителството на между двама души без брак – остава приемливо едва за 14% през 2016 г. от 24% през 2011 година. Одобрението за развод от 18% през 2011 г. сега е намаляло на 12,8%.
Налице е възвръщане към един патриархален модел и отстъпление на либерализма спрямо консерватизма, включително и по отношение на разпределението на семейните задължения. Ако през 2011 г. 62% са смятали, че мъжът трябва да се грижи наравно за децата с жената, сега пада на 53 %. Същото е по отношение на домашни задължения. Така или иначе общият извод е за известно възвръщане към един патриархален и по-консервативен модел.
По отношение на степента на религиозност – 92% от българските мюсюлмани са декларирали религиозност през 2011г., а 87% – през 2016 г. Имало и известен спад по отношение на високорелигиозните.
Когато се наблюдават българските мюсюлмани в гетата, почти 100% декларират висока степен на религиозност. Забелязвало се, че там, където бедността е най-висока и религиозността е най-висока. По отношение на религиозните практики е налице известно увеличение и по-високо придържане към правилата на мюсюлманската общност, става ясно още от изследването.
По отношение на често обсъждания въпрос дали жените трябва да покриват главата си – 54% не одобряват. Едва 1,6 на сто декларират, че това трябва да е задължителна практика.
Изследването отчита, че се е увеличил делът на мюсюлманите, които смятат, че ислямът е единствената вярна религия – от 8 на 20%. 74% заявяват, че имат близки приятели християни. Едва 20% казват, че приятелите им са само мюсюлмани.
На въпрос трябва ли България да приема бежанци 38,5% са на мнение, че не трябва да приема никого, 38% са с по-умерени позиции, едва 4,7% смятат, че трябва да приема всички.
Българските мюсюлмани изказват категорична подкрепа за светското устройство на държавата и едва 0,7% считат, че проблемите на общността трябва да се решават по законите на Шериата. Устойчиво нараства делът на българските мюсюлмани, които не се интересуват от политика – от 30% на 52 %.
Сред външни фактори, които влияят върху нагласите на българските мюсюлмани, бе изтъкнато отношението към Турция. Забелязва се устойчиво високо доверие към Турция, което е нараснало от 58 на 68 %, както и висока подкрепа и за лидера й Ердоган – 48,8%.
Отчита се и намаление на българските мюсюлмани, които оправдават тероризма при определени обстоятелства. Над две трети от тях имат и отрицателно отношение към ИДИЛ и „Ал Кайда“. Освен високо доверие към Турция, българските мюсюлмани изпитват и високо доверие към Германия – 64% и Русия – 49,8%.
Ръководителят на екипа, изготвил петгодишното изследване, проф. Евгения Иванова заяви, че са осъществени 130 дълбочинни интервюта с респонденти от различните групи – турци, българоезични мюсюлмани и мюсюлмани от гетата. Очертават се две групи, за които религията е идентичност – българоезичните мюсюлмани и мюсюлманите в гетата. Отхвърлени по етнически признак от турците и по религиозен признак от българите християни, за българоезичните мюсюлмани религията е идентичност и основание за престижност. По същия начин е и за мюсюлманите в гетата, където те се чувстват принадлежни към глобална мюсюлманска общност – престижно.
В гетата ислямът не е традиционна религията. Като причина за преобръщането в исляма и превръщането на човек, който досега е пиел, взимал наркотици или както казва един от тях е водил български живот, се сочат бедността, болестите, житейски сътресения и съзнание за отхвърляне от обществото.
„Говори се много за материалния интерес. Никъде не засякохме човек, който наистина е взел пари. Тези облекла в районите, населени с българоезични мюсюлмани, намаляват изключително много, увеличават се в гетата“, коментира проф. Иванова.
По думите й това е следствие на рестриктивните мерки, предприети от българската държава и като своеобразен бунт срещу отхвърлянето от обществото.
Доц. Соня Хинкова от Нов български университет отбеляза, че за петгодишен период изследването има известна дълбочина и широчина. Досега при изследванията на общността външните фактори остават някъде в страни.
Сред акцентите, които оказват по-съществено влияние е икономическата миграция – търсенето на работа в чужбина. Отивайки да работят в други страни, попадат в съответните мюсюлмански общности. Появява се късна религиозност.
Българските мюсюлмани предпочитат да работят в западноевропейски страни – първо Германия, Белгия, Франция. Великобритания е предпочитана от българоезичните мюсюлмани. Образованието в чужбина е на елитите. Тук имаме внос на различност – откроява се диференциация на традиционния османски ислям и арабския ислям, отбеляза още Хинкова.
Следващ фактор е влиянието на Турция. Според доц. Хинкова са се задълбочили критиките към Турция в резултат към процесите – доста трезво и рационално преценяват случващото и го оценяват както позитивно, така и негативно.
Доц. Михаил Иванов от своя страна допълни, че нашите мъже мюсюлмани проявяват толерантност към своите съпруги, децата да се отглеждат заедно и домашните задължения се споделят.
Проф. Евгения Иванова коментира, че в България не се носят бурки. Това, което носят жените в Пазарджик, се нарича никаб. Никой от мъжете не задължава жените си да носят никаб. Изключително светски и много модерни са младите мюсюлманки. Изследването е проведено сред генерална съвкупност от 577 хиляди.
Сред изводите които направи Торстен Гайслер, ръководител на бюрото на фондация „Конард Аденауер“, която е поръчала изследването е, че в България има многобройни и тесни контакти между мюсюлмани и християни. Освен това отношенията между мюсюлмани и християни не са се изменили съществено в последните години. Във всеки случай това е оценката на 67% от анкетираните мюсюлмани – а 15% отговарят, че дори са се подобрили.
„Ако същевременно 6% от анкетираните смятат, че отношенията са се влошили, това не е сигнал за тревога, но трябва да е повод да се изследват причините за тази оценка“, каза Гайслер.
По думите му радостно е също, че делът на мюсюлманите, отхвърлящи безусловно тероризма, от 2011 г. насам се е увеличил с 6% и достига 89%. Същевременно делът на лицата, смятащи тероризма при определени обстоятелства за оправдан, е намалял от 1.4% на 1.1%.
Можем само да се надяваме, че тази тенденция ще се запази, обяви представителят на фондация „Конрад Аденауер“ в България./нюз