Три пророчества, приписвани на основателката на Теософското общество
От Стопанина: Ще се въздържа от подробно биографично представяне на Елена Петровна Блаватска. Ако сте чували за тази личност, вероятно вече сте си съставили мнение за нея. Ако за пръв път попадате на това име, няма да го опознаете от пет-шест изречения, които със сигурност ще са крайно повърхностни. Затова за нуждите на тази публикация ще се спрем само на основните и съществени по темата факти.
През 19 век Мадам Блаватска разтърсва света с книгата си „Разбулената Изида“. Този неин труд разкрива окултни тайни, които дотогава са били известни само на тайни общества и единици посветени хора. Книгата влиза в остра полемика и с течението на крайния материализъм, което по същото време бележи своя апогей. По-късно Блаватска става една от основателките на Теософското общество, а от германския клон на това общество се отделят Рудолф Щайнер и неговите съмишленици, които полагат основите на това, което става известно и до днес като Антропософия или Духовна наука.
Оттогава, та чак до наши дни, теософите и антропософите, макар да споделят донякъде общ мироглед, не са в особено добри отношения. За разлика от теософите, Рудолф Щайнер по пътя на собствени духовно-научни изследвания открива изключителната роля на Христос в земната и общочовешката еволюция, като от време на време, по конкретни поводи и винаги аргументирано, критикува Елена Блаватска и Ани Безант за повърхностното им отношение към доктрината и недостатъчното осъзнаване на задачите, които човечеството има в текущата епоха. От друга страна, много теософи гледат на Щайнер като на предател и/или еретик.
Симпатизирам на антропософията по идеологически причини, които ще станат ясни от коментарите ми към пророчествата по-долу. Но това не означава, че съм противник на теософията — поне що се отнася до някои от основните разбирания. Отказвам да участвам или да бъда увличан от други в междуособни и сектантски войни.
Ще оборвам предсказанията, приписвани на Елена Блаватска изцяло по лични и принципни съображения, като това не трябва да се приема за неуважение към нейния принос за човечеството. Даже напротив, имам основания да вярвам, че някои от твърденията, които ще разгледаме, всъщност не са нейни, а измислица на американски „теософи“. Имаме ли това предвид, статията ми може да се смята за своеобразна защита на Блаватска от опитите на определени среди да прокарват собствените си идеи, като употребяват чужд авторитет.
Предполагаеми предсказания на Мадам Блаватска
Намираме се пред края на цикъл от 5,000 години в сегашната арийска Кали Юга или Тъмна епоха. Тя ще бъде последвана от Епоха на светлината. Дори сега пред очите ни се подготвя образуването на новата Раса или Раси, а това преобразуване ще стане в Америка, като вече тихомълком е започнало. Тази Раса ще бъде различна по разум и ще върви към по-съвършено духовно съществуване.
Източник на „пророчеството“ не е посочен. Добре запознат съм с „Разбулената Изида“ и съм сигурен, че текстът не е от тази книга. Не съм срещал подобно твърдение и в „Тайната доктрина“, другия основен труд на Блаватска, но съм длъжен да уточня, че съм чел само отделни части от него. От всичко изчетено обаче съм добил впечатление, че авторката е чудесно запозната както с текущата голяма Следатлантска епоха, така и с нейните седем по-малки културни епохи. Ето защо имам основателни съмнения в автентичността на цитата — тоест Блаватска не може да се е „объркала“, че новата коренна раса ще възникне в американска среда, тъй като това влиза в ярко противоречие с теософски (и антропософски) факти.
Още от времето на Щайнер известни общности, сред които черни ложи, нюейджърите и американските теософи, усилено разпространяват твърдението, че следващите две културни епохи ще са американски — южноамериканска (?!) и северноамериканска. Европейските мистици, в това число и антропософите, настояват, че въпросните две епохи ще са източноевропейска (славянска) и северноамериканска, като новата коренна раса ще възникне в славянска среда, а не в американска. Щайнер дори категорично е отричал правото на онези, твърдящи нещо различно, да се наричат теософи.
Тази категоричност е обяснима. Според антропософията, съществуват окултно-политически ложи (братства) в англо-американския свят, чиято цел е да „консервират“ текущата материалистична епоха. За целта спъват всеки опит за духовно сближаване на Изтока и Запада, като успоредно с това изцяло пренебрегват медиаторската, тоест посредническата роля на Централна Европа и германските народи. Нещо повече, именно англо-американските противоборстващи ложи поставят Елена Блаватска в окултно пленничество, тъй като нейната дейност и склонността ѝ да ги изобличава обърква намеренията им за неправомерна намеса в човешката и земната еволюция.
Обобщено, единственото вярно твърдение в цитата е, че по времето, когато е живяла и писала Блаватска, приключва Кали Юга (Тъмната епоха). Това официално става през 1899 г., въпреки че годината е условна и не може да се очаква преждевременен разцвет на Епохата на светлината.
Щайнер се изказвал неведнъж и по този въпрос:
„Мнозина от вас още си спомнят за моите протести срещу това благородно умиление, което се разрасна тъкмо в средите на Теософското общество. С една съмнителна интернационално-либерална патетичност започнаха да се прокламират благородни и възвишени идеали. Всеобщо братство, всеобща любов – така се говореше навсякъде. Обаче ние не можем да се присъединим към този тон. Ние търсим реалното и конкретно знание върху световните процеси и събития. И за да окачествя атмосферата на „всеобщото теософско братство“, аз отново ще си послужа с едно сравнение, до помощта на което съм прибягвал и друг път.
Представете си един човек, застанал сам насред студената стая. Представете си, че той коленичи пред празната печка и повтаря: „Мила печко, твой велик дълг е да стоплиш стаята, и така, моля те, стопли моята стая.“ Ето, точно това правят и благородните дами в средите на Теософското общество. А работата е съвсем проста – печката трябва да се напълни с дърва и въглища, след което да се запали. Така че щом сме влезли в едно духовно движение, ние трябва да внасяме в него конкретни и реални понятия, иначе години наред ще си пълним главите с приказки за всеобща човешка любов. Това прави лидерът на Теософското движение, мисис Безант.“ Източник.
* * *
Второто пророчество „от Блаватска“ гласи:
Това, че периодичното потъване и изплуване на велики континенти, сега известни сред съвременните автори като Атландида и Лемурия, не е измислица, ще се докаже. Още през 20 век отделни части, ако не и всичко, което съм написала, ще се потвърди.
Двадесети век вече е в историята…
Изплуването на Атлантида или Лемурия продължава да е мираж. След като имаме едно такова предсказание, което е отказало да се сбъдне, имаме всяко основание да се запитаме — ако Блаватска е сгрешила за новото появяване на тези стари континенти, дали не трябва да се съмняваме и във всичко останало, което е писала и говорила?
Работата е там, че подобно предсказание не се среща в капиталните трудове на видната теософка. Отново нямаме указан източник, за да проверим дали тя наистина е говорила такива неща. В „Разбулената Изида“ и „Тайната доктрина“ няма и намек, че континентите „периодично изплуват и потъват“.
Блаватска е била наясно, както ще се разбере и от следващия цитат, че Лемурия и Атлантида не са „континенти“ в тесния смисъл на думата, а общо название за големи отрязъци от време (епохи), при които земната твърд е била в различни от днешните конфигурации. Например, Атлантида е била цялата планета в един период, завършил преди около 11,000 години, а водеща роля тогава е имало човечеството, което е обитавало суша, намирала се между днешна Европа и Америките. Тази суша днес е наричана условно Атлантида (или по-точно остров Посейдон), но всъщност тя е била малка част от цялата земна конфигурация по онова време, която също спада към общия термин Атлантида.
Важното в случая е, че миналото няма да се повтори. Не и по профанския начин, който си представят нюейджърите и както изглежда — американските „теософи“. А те си представят лемурийската и атлантската цивилизация изцяло материалистично — като днешната, само че по-духовна, и донякъде като приказно царство. За разлика от Елена Блаватска, която е била наясно, че в предисторическите епохи не може да става и дума за материя в съвременния ѝ вид. Материята е била значително по-разредена, не толкова плътна, както днес, поради което тогава и физичните закони са били по-различни. С други думи, съмнявам се, че това „пророчество“ е излязло от устата на Елена Блаватска.
Друго важно разяснение е, че действително предстои издигане на суша в областта на Тихия океан. Това обаче няма да е „повторна поява на Лемурия“ и няма да се случи от днес за утре, а ще е факт чак за Втората следатлантска епоха, започваща в далечното бъдеще. Междувременно ще се случат безчет важни събития, обхващащи над 5000 години!
* * *
Предстои световно унищожение, каквото се случи с Атлантида преди 11,000 години. Вместо Атлантида, цяла Англия и части от северозападното европейско крайбрежие ще потънат в морето, докато потъналият азорски регион, остров Посейдон, отново ще се издигне над морето.
Единственият ми коментар тук ще е, че отново ме дразни липсата на задължителната библиографска препратка. Съответно сме лишени от възможността да направим справка, не само за истинността на цитата, но и за неговия контекст.
Що се отнася до съдържанието на цитираните изречения, ще се въздържа от категорично мнение — може да има нещо вярно в тях, може да са украсени от по-късен преписвач, но може и да са изцяло съчинени; може да са казани от Блаватска, но може и да търсим друго авторство…
Източник на цитираните „пророчества“: Crystalinks.com
Превод и коментари: Иван Стаменов