73-годишен слепец от карловското село Кърнаре мизерства сред мръсотия, плъхове и в самота. Негов пазач е само едно улично куче, готово на всичко да защити любимия си немощен стопанин. Само две съседки – леля Денка и роднината му Станка Антова, не са забравили самотника Милан Стефанов.
Те всеки ден го навестяват в занемарения му вече дом, като едната му носи храна, а другата – лекарства. Това обаче не е достатъчно, защото възрастният човек е сляп на 91 %. Именно поради загубата на зрението си преди две години след прекаран инсулт той не е в състояние сам да се грижи за себе си. Има и опасност през зимата, когато трябва да запали печката си, тъй като не вижда, да изтърве някой въглен на земята и да пламне всичко. Заради тази опасност и невъзможността на възрастния човек да се грижи сам за себе си поради своите болести неговите съседи и познати от село Кърнаре се опитват да му помогнат.
От кметството в село Кърнаре се опитали да намерят дом за възрастни хора, където да настанят Милан Стефанов. Проблемите обаче били няколко. Първият е, че пенсията на възрастния самотник е ниска – малко под 200 лева, а вторият, с който се сблъскал кметът на селото Боньо Бонев, бил липсата на места в социалните домове за възрастни хора. Наред с това с Милан имало и друг проблем. Той страдал от шизофрения и въпреки че не е агресивен, не бил желан никъде.
„Никой от роднините му не се интересува от него, а пък утре ако стане нещо да почине, ще дойдат в селото десетина човека да търсят наследство”, казва с огорчение кметът Бонев.
Самият Милан пък мечтае да прогледне. За да се грижел сам за себе си. „Поне мънинко да виждам. Поне 30 % да мога да виждам. Един лекар обеща специална леща да ми сложи и че ще виждам. А така нищо не мога да видя. Паднах тук на прага и щях да се пребия. Малко остана да се пребия. Как да зимувам? Това ми е най-лошото. Лятото иди дойди, ама зимата е най-трудно. Няма да изкарам зимата. Цигани ме окрадоха – виното 80 литра, бакърени менчета ми окрадоха. Ни дръва имам, ни нищо”, говори без спиране Милан.
Шизофренията му при него не води до агресия, а до твърде много приказване. „Устата му не млъква и прескача от тема в тема”, казват за него съседките му.
„Грижим се за него, какво да го правим. Той като не може нищо сам, не можем да го оставим. По-зле от куче живее. Вчера например един мухлясъл хляб беше ял. Казва ми – „Няма хляб, гладен съм” и тъй като е сляп, не вижда, че хлябът е мухлясъл, го ял. Днес съм го уплашила. Като идвам друг път той вижда сянката, че идва човек, но сега не ме видя.
Той не може печката да си запали, защото не вижда. Аз съм го заварвала да пали печката и наоколо да падат въглени, а така може да пламне всичко. Опасен е за себе си. Стените са черни, мръсни. Мръсно е и има плъхове”, обяснява последните случки Станка Антова. Няколко дни по-рано Милан намерил умрял плъх в стаята, където спи. „Изхвърлих плъха навън, кучето го надуши и ми го донесе. Изхвърлих го навън”, допълва самият Милан.
Животът му обаче не винаги е бил такъв. На младини той и брат му били международни шофьори. Разполагали с долари и живеели от богато по-богато. Имали приятелки, но и двамата така и не се оженили и не създали потомство.
Но тези времена свършили, след като двамата мъже остарели. Брат му се споминал по-рано, а Милан получил инсулт. Преди около две години бил опериран и от херния, като раната му и до момента не можела да заздравее и от нея течала гной. Причината била страшната мръсотия, липсата на течаща вода и баня, в която възрастният човек да поддържа лична хигиена.
„Искам да прогледна. Преди виждах 30%, а сега няма толкова. Раната ми от операцията нещо дъхаше, не знам. Карам като куче да ти кажа. Трябва да я види доктора”, се притеснява самият Милан.
„Той сам остана тук, след като брат му почина. Бяха трима братя и две сестри. Третият брат живее в София. Опитали са се племенниците да се грижат за него, но не са успели, тъй като Милан говорел твърде много. Той е оратор, оратор”, казват двете му съседки. 
„Милане, не можеш да поддържаш сам хигиена. Прането не си даваш да ти го изперем. Трябва да отидеш в дом за възрастни хора, където добре ще се грижат за теб”, го убеждава всекидневно леля Станка.
Тя обяснява, че от кметството се свързали със социалните, но оттам им отговорили, че места в домовете за стари хора нямало. „Да се пробва някъде в някой дом. Има шизофрения, но не прави лоши работи, не е агресивен. Много приказва и дори може да бъде интересен за някои хора”, казва още леля Станка.
Екипът на Агенция Монитор се свърза с кмета на община Карлово д-р Емил Кабаиванов, който обеща лично да съдейства за настаняването на Милан Стефанов в специализирана институция./монитор