70 % от българските граждани нямат възможност да поддържат дома си топъл,сочи европейско изследване за условията на живот. Според проучването България е в най-тежка ситуация, стана ясно на пресконференция на КТ “Подкрепа” на тема “Невидимите енергийно бедни българи”.
“Южните държави са в по-тежко положение, отколкото северните държави в ЕС”, коментира икономическият съветник на КТ “Подкрепа” Ваня Григорова, като подчерта, че в социалните държави енергийната бедност е по-слабо изразена.
Оценка на Евростат от април 2016 сочи, че 34,2 % от българското население живее в риск от бедност. Тези хора не могат да си плащат комуналните сметки, не могат да поддържат дома си достатъчно топъл и да покриват жизнените си нужди.
Според експертните оценки 36% (над 2 600 000 души) е “сивата бедност” в България.
Разбивката показва, че 600 000 са работещите бедни, 460 000 са здравно неосигурените поради дълбока бедност. 303 678 души са безработните с ниски или никакви доходи.
Най-голяма обаче е групата на бедните пенсионери – почти 1,3 млн. души, които получават под 300 лв. пенсия.
“Борим се със сивата икономика, но никой не се бори със сивата бедност”, коментира Григорова.
Тя показа таблица с числата за периода 2007 до 2015 г., където е отразен броят на лицата и семействата, подпомогнати по програма “Целева социална помощ за отопление” – през 2015 г. подпомогнатите са били с 21% по-малко в сравнение с 2007 година.
На 26 май Министерство на енергетиката анонсира мерките за защита на енергийно бедните, които смята да предприеме и които е планирало със съдействието на Световната банка.
“Според министъра на енергетиката в началото на годината енергийно бедните бяха 30 %, в края на май са 14% – или 1,1 млн. български граждани са енергийно бедни според новите разчети на МЕ и МТСП”, посочи Григорова. Така резултатът е, че почти 1,5 млн. души остават извън полезрението на правителствените меркиза защита на енергийно бедните.
Енергийното ведомство предвижда да покрие 70 % само от цената на електроенергията. Министерство на енергетиката предвижда да покрие само 100 киловатчаса. “Това е малко, защото средното потребление на българското домакинство е над 300 киловатчаса”, посочи Григорова. Според отделни електроразпределителни дружества средното потребление стига до 400 киловатчаса.
Има разминавания и при предвиждането на потреблението – месечно хладилник харчи 17 кВтч според Енергийното министерство, но според ЕВН между 23-33 квТч за месец.
За да бъде направен адекватен анализ, са нужни данни за икономическия статус на членовете на домакинството, здравословното състояние на членове и потреблението на уязвимите домакинства, които често се нуждаят от повече енергия, тъй като не могат да си позволят нови енергийно ефективни уреди. КТ “Подкрепа” обаче не срещнали съдействие за получаване на изчерпателните данни.
От НСИ получили отговор, че данните за потребленията на домакинствата са конфиденциални. Същият отговор получили от МТСП, когато поискали същата статистика. НСИ посочили още, че ако ги предоставят, ЕРП-тата ще съдят института.
“Странно е, едни данни за потреблението на българските граждани да бъдат крити от българското правителство”, коментира Григорова. В същото време от ЕВН са предоставили данните на Института за пазарна икономика.
КТ “Подкрепа” са получили средни, но непълни данни от ЧЕЗ и ЕВН. Според тези числа 24% закъсняват с плащането на сметките, т.е 1/4 от българите трудно плащат сметките си към ЕВН. / news.bg