Мона Чобан за село Киселчово и едрите звезди на Родопите

Това лято фестивали да искаш музикални във всички стилове, планински, градски, гайдарски събори и арт „случвания“. Само един от тях обаче ни обещава да игри от детството под звездите на Родопите, при това на фона на китари и пеещи край огъня бардове.Бардово Бърдо Фест ще се проведе като продължение на усилията за съживяване на родопското село. А ако се чудите кой ли пък се е захванал да вади от развалините едно умиращо селце с 14 души население, ето яМона Чобан.

И с фестивала, и с центъра за изкуство и култура „Артел 13“, и с базата си за настаняване на гости, Мона връща Киселчово от пътя, по който са поели десетки български села – разруха и забвение. Днес можете да дойдете в Киселчово и да спите в реставрирани стогодишни къщи и плевни, да участвате в ателие за плетене с борови иглички или да се научите сами да приготвяте гюзлеме, колаци марудници…А само през последния уикенд на юли – и да слушате китари под звездите на Бардово Бърдо Фест.

За фестивала, село Киселчово и пътят от Москва и Париж  до Родопите си говорим с Мона Чобан: За село Киселчово  „Ние нямаме магазин, кръчма и мол. Но имаме бабиното сирене, боб, картофи, мед и всичко, което ражда земята.

Нямаме гладки пътища, магистрали и светофари. Имаме поляни, баири и водопади.Нямаме телевизия, интернет и мобилен обхват. Имаме невероятни гледки, изгреви и залези… и огромни звезди. Имаме живото общуване по между си и куп интересни истории, разказани пред камината, защото ние все още умеем да общуваме и винаги има за какво да си говорим.Нямаме лекар, но имаме всички билки на Родопа планина.“

-из описанието на Киселчово в сайта на Артел 13

Коя е Мона Чобан и какви са мечтите й?

Един съвсем обикновен човек, като всички останали, който си е позволил да се отдаде на дозата си лудост и да слуша само себе си, да прави това, което го кара да се чувства най-добре.

През кои дестинации по света преминава твоята история и с какво допринасят за това, което си сега?

Плевен, София, Москва, Париж – това са градовете, където съм живяла. И именно те ми помогнаха да осъзная какво точно не искам. А оттам – и какво искам. Техните големи улици и суматоха ме отведоха в малкото Киселчово.

Кога и как се влюби в Киселчово?

Любовта дойде постепенно. Връзката ни се градеше бавно. Когато започнах да реставрирам къщи, да боядисам мостчето над барата, да обгрижвам мястото, тогава дойде и любовта. И си мисля, че тя – любовта – идва с даването. Колкото повече даваш, толкова повече усещаш мястото свое, принадлежиш му, не можете да се напуснете един друг.

Какво се случва сега в селото?

Сега се садят картофите, боб и какво ли още не. Аз чакам да поникне тревата, която насадих преди седмица. В селото е така – слушаме земята.

Как реагират хората на раздвижването?

Постоянно живеещите са 14. Прекрасни хора. Мисля си, че ни се радват. Всички се вълнуват от организацията на “Бардово Бърдо Фест”, питат, разпитват, изявяват желание да участват и да помагат. Те не са отшелници по желание. Те са последните мохикани в едно село, което бе застрашено да изчезне от картата на България.

Кой е според теб начинът за запазване на традициите – и за привличане на интереса на младите към тях?

Нямам рецепти. Правя това, което ми се струва нужно. Вярвам, че традициите няма да изчезнат. Кръвта не се губи. Има все повече хора, предимно млади, които по един или друг начин не само уважават, но и предават традициите на бабите ни.

Какво ще се случва това лято на бърдото над Киселчово?

Това лято над селото ще се проведе “Бардово Бърдо Фест”. Идеята на събитието е да си припомним младите години – песните с китари под звездите, да покажем на децата си нашето детство – без интернет и телефони, с много игри и смях. Да ги научим на народна топка, ластик и стъклени топчета. Вярвам, че това също ще спомогне за оживяване на селото, че повече хора ще научат за него. А местните ще имат и още един свой празник. В селото от 8 години не е имало сбор.

Забравили ли сме миналото си (и това отпреди 100 години, и това отпреди 20, когато сме били деца)?

Ние, в Киселчово, не сме го забравили. Вярвам, че има и много други, които не са. Защото все ми с струва,че човек носи в себе си една носталгия по детството, по младостта, по първата целувка…

Кое е любимото ти място около селото?

Любимите места се сменят. Май при мен смяната е свързана с мераците. На този етап любима ми е една стара плевня, от чийто ъгъл са паднали 2-3 огромни камъка. Тя владее въображението ми в момента – как да я закрепя, как да махна грозния ламаринен покрив, как да я превърна в голяма библиотека и кино зала. Как някой ден в нея ще има концерти и камерни театрални спектакли. Любимото ми място в главата, но знам, че ако е речено, другото лято ще го видя и на живо. Такова, каквото сега го виждам насън.

Защо да включим Киселчово в списъка си с дестинации още сега?

Заради огромните звезди на една ръка разстояние, заради удивителната, ненатраплива, но тотална тишина, заради липсата на интернет и възможността за живо общуване. Киселчово е мястото, където човек може да чуе себе си и приятелите си.

Какво е “Артел 13” и какво се случва там?

“Артел 13” е обединение на хора с еднакви интереси, за съвместна работа. “Артел 13” сме група мераклии, които искаме в Киселчово да закипи живот. Бавно, постепенно, но вярвам, че ще се случи. В базата ни ще се провеждат различни ателиета. А сега, когато тя е готова, с доброволците и вече приятели започваме да обгрижваме селото – мегдана да разкрасим, дерето да почистим…

Къде се намира пейката с най-хубавата гледка?

В моя двор, разбира се. Защото и двора сме садили аз и приятели, и пейката сме си правили заедно. А гледката… гледката е уникална! Като телевизор – непрекъснато сменя кадъра и изобщо не ти дава шанс да ѝ се наситиш. Пролетно време, както баирът е гол, така дърветата се разлистват за часове и на третия ден всичко е зелено, поне с няколко цвята зелено. Невероятен спектакъл.