0% от българите заявяват, че в България не се полагат необходимите мерки, за да осигурят честни и свободни избори и да се предотвратят евентуални нелегални и измамни намеси в изборните процеси.
Това сочат данни от проучване на Евробарометър за очакванията на гражданите на ЕС за предстоящите догодина избори за Европейски парламент (23 – 26 май 2019 година).
Допитването е по поръчка на Европейската комисия (ЕК) и е проведено в периода от 8 до 26 септември 2018 г. между 27 474 респонденти, сред които 1 040 българи. Сондажът изследва също така нагласите и мотивацията на европейците за предстоящите през май 2019 година избори за ЕП.
Въпрос: „Като цяло, мислите ли, че вашата държава предприема необходимите мерки за превенция на нелегални и измамни действия по време на избори, без значение дали става въпрос за местни, национални или евроизбори?„
Резултатите от допитването в България и ЕС като цяло се различават значително.
На този въпрос в ЕС 19% от запитаните са отговорили, че страната им определено полага нужните мерки, за да подсигури изборния процес; 39% – да, донякъде; 21% – не, не съвсем; 10% – не, изобщо, 9% – не знам; останалите – зависи (спонтанен отговор).
В България – 7% са посочили, че страната ни определено полага всички необходими мерки за правилното протичане на изборите, свеждайки до минимум заплахите от нелегални и измамни намеси.
24% пък са на мнение, че такива мерки се полагат, но донякъде.
Цели 30% от сънародниците ни смятат, че България не полага достатъчни мерки за това (не, не съвсем), а пък 29% са отговорили с „не, изобщо“.
5% от българите не знаят или не могат да отговорят на този въпрос, като толкова са посочили и че отговорът им зависи от други обстоятелства.
Това, което прави най-силно впечатление, е че сумарно респондентите в ЕС, които са посочили, че страната им не полага достатъчно мерки (не, не съвсем)или изобщо не полага такива (не, изобщо) за гарантирането на сигурен изборен процес, са два пъти по-малко (31%) от българите, които са отговорили по този начин на въпроса (59%).
Въпрос: „В контекста на изборите за ЕП, колко обезпокоени се чувствате за всеки от следните въпроси?„
Първа вероятност – „Вероятността изборите да бъдат манипулирани чрез кибератаки“ – по този показател мнението на българите съвпада процентно с мнението на всички респонденти – 61% сочат, че притеснени от този сценарии.
В ЕС общо 34% от всички са отговорили, че не са притеснени, а в България – 26%.
Съответно анкетираните, отговорили, че не знаят или не могат да отговорят в България с повече – 13%, спрямо 5% на ниво ЕС.
Втора вероятност – „Вероятността чужди актьори или криминални групи да повлияят на изборите скрито“ – 59% от всичките над 27 000 запитани се притесняват от тази възможност, 37% – не, а 4% – не знаят.
В България притеснението по този въпрос е по-голямо – 65% са разтревожени, че чужди актьори и престъпни групи могат да окажат влияние на изборния процес „под масата“, 25% – не, а 10% не знаят или не могат да отговорят.
Трета вероятност – „Вероятността крайният резултат да бъде манипулиран“ – на ниво ЕС 56% се притесняват от това, 41% – не, 3% – не знаят.
У нас тези притеснения са далеч по-силни – цели 72% от българите са на мнение, че има вероятно вотът да бъде манипулиран, а 22% – не. Дори и по този показател обаче страната ни е с повече респонденти, отговорили с третата опция – „не знам“ – 6%.
Четвърта вероятност – „Вероятността изборите да бъдат купени или продадени“ – и по този показател българите имат по-солидни притеснения спрямо средните резултати на ниво ЕС-28. Цели 81% от българите имат притеснения, че евровотът може да бъде купен, докато на ниво ЕС този процент е 55%. В България 14% нямат такива опасения, а в ЕС общо – 41%.
По всички други въпроси притесненията на българите остават по-големи спрямо средния процент за ЕС.
Запитани колко удовлетворени се чувстват респондентите от различните демократични аспекти в ЕС, в частност свободата и честността на изборния процес, 38% от българите са отговорили положително. На ниво ЕС-28 този процент е близо двоен – 70%. И обратно – 52% от сънародниците ни не се чувстват удовлетворени от свободата и честността на изборите при 24% отговорили от всички запитани в проучването на Евробарометър.
Въпрос: „Кой от следните аспекти биха Ви склонили да гласувате на предстоящите избори за ЕП?„
Аспект първи – „Да бъда по-добре информиран за ЕС и влиянието му върху ежедневието ни“ – 43% от всички отговорили в ЕС сочат, че този аспект би ги склонил да гласуват на изборите за ЕП. В България този процент е 34%.
Аспект втори – „Да има повече млади хора, които да се кандидатират“ – този показател би склонил повече българите да гласуват през пролетта догодина, отколкото на ниво ЕС като цяло. 43% от сънародниците ни казват, че биха гласували на изборите за ЕП, ако има повече млади кандидати, спрямо 31% от всички.
От всички участници в анкетата 6% посочват, че няма да гласуват на изборите за ЕП. В България този процент е почти двоен – 11%.
Коментар по данни от изследването на Евробарометър направи първият заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс. По думите му за да се утвърди легитимността на „нашата европейска демокрация“, е изключително важно гражданите на ЕС да използват правото си на глас. Поради това всички държави членки и институции на ЕС трябва да защитават изборите за европарламент и да укрепват демократичните процеси на Стария континент.
„Нашите изследвания показват, че хората наистина се тревожат по повод на дезинформацията. Добрата новина е, че все повече граждани се отнасят критично към информацията, която получават, и знаят, че скрити сили желаят да манипулират това, което те четат и мислят, и това, за което гласуват“, допълни Тимерманс.
„Това проучване потвърждава, че европейците знаят, че предстоящите избори няма да протекат по обичайния начин. Гражданите очакват действия, които ще гарантират справедливи и сигурни избори. Те очакват повече информация за ЕС и нови участници в политиката. Ние полагаме усилия за борба с незаконното манипулиране на данни, за да се справим с дезинформацията и за да гарантираме неприкосновеността на изборите“, заяви от своя страна еврокомисарят по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете Вера Йоурова.
Според нея за тази цел ЕС се нуждае и от пълното участие на всички политически партии и на правителствата на страните членки.
„Можем да отвърнем на опасенията на хората само ако работим заедно„, допълни Йоурова.