Той беше пуснат под парична гаранция от 10 000 лева миналата седмица
60-годишният кипърски фермер Димитракис Пирилис, който живее в село Болярино и дава хляб и поминък на местното население, беше пуснат под парична гаранция от 10 000 лева миналата седмица. Днес той отново е в стопанството си, където се грижи за над 600 глави добитък.
Мъжът стана печално известен заради повдигнатите му обвинения за умишленото причиняване на смъртта на 30-годишния Петър Гаджанов при управление на джип. Преди това жертвата и двама негови съмишленици опитвали да откраднат пет крави от ранчото на кипъреца. От прокуратурата твърдят, че деянието може да бъде преквалифицирано като „убийство по непредпазливост“.
Пирилис страда от диабет и болести на сърцето, ала стопанисва хиляди декари. Мъжът дал помещение и парично дарение за направата на пенсионерски клуб в село Гранит. Местните внесоха подписка в съда, с която да изразят подкрепата си за кипъреца. Въпреки добрините си Димитракис често става жертва на апаши, твърди, че през годините са му откраднали над 200 крави. Ето какво разказа Пирилис, цитиран от „Марица“.
Преди 18 години дойдох в село Болярино, но и през ум не ми мина, че ще живея в едно от най-крадливите места в областта. Постоянно ставам жертва на крадци. Откакто съм в България, са ми свили над 200 крави, друг добитък, фуражи, растения и какво ли не. Полицията също не ми помага особено.
Политиците и ръководителите на държавата да си помислят как децата и внуците ни да живеят по-добре тук, а не да стават жертви на произвола. Трябва да се направят хубави закони – да е ясно как се действа, за да бъдат защитавани гражданите, а не престъпниците. При мен се повтаря едно и също- кражба след кражба. Пускам жалби до полицията в Раковски - много пъти дори въобще не идват. Постоянно звъня на 112 – като чуят, че съм аз, питат: какво стана пак, че звъниш? Отговарям им просто: давам ви работа, нали това са ви служебните задължения и получавате заплати? Какво да направя, че посегателствата са толкова чести? Например звъня, че пак са рязали оградата на ранчото ми, а те ми казват „пий една студена вода“. Е добре, колко студени води да изпия?
От края на миналата година досега са ми крали добитък най-малко 15-20 пъти. Дори не знам колко крави липсват. Пасището е заградено, не изкарваме животни отвън, те си седят само зад загражденията. За какво да ги броя - нямам нито времето, нито ресурсите да броя 600 животни всеки ден. Сам ги храня, сам трябва и да ги броя – няма как.
За откраднати крави вече жалби не пускам в полицията, защото ме питат кои са номерата на маркировките, които животните имат на ушите. Е, трябва да търся кои точно крави са изчезнали, да цитирам номерата на маркерите. Тази процедура ми отнема около три дни, а накрая – пак нищо. Едни и същи хора постоянно ме обират - режат мрежата на ранчото и крадат. Случвало се е да ми убиват животни просто така - за да ме съсипят, да ми направят проблеми, от злоба. Един път заварих 3-4 тежко ранени крави. Беше тази година. На едната дори бяха пръснали червата по поляната. Пак звъннах на ченгетата. Е, тогава дойдоха – направиха оглед, снимаха и всичко. Викнаха ветеринарен лекар, който установи, че животните са били наръгани с нож. По мое виждане искат да ме уморят, защо иначе да ги убиват просто така?
Качихме снимки на зверствата дори в интернет - да видят хората какви ужаси стават тук. Един път влязоха в обора да крадат коне. Понеже едната кобила имаше малко конче – удариха го с тояга и то умря, за да могат спокойно да откраднат майка му. Всеки ден сам обикалям с джипа и си пазя имота – нямаме възможност да наемем охрана. Но крадците са умни. Често дори идват с бус. Следят от мрака къде точно в периметъра се намира пикапът, дали светят лампите в залата за доене… Паркират до долната страна на ранчото – идват, режат мрежата, извеждат животните, товарят ги в буса и заминават. А после аз се чудя какво е станало.
Затова развих друга стратегия - отивам пеш до мястото, сядам и чакам. Без кола, без нищо. Дори не вземам телефона си, за да не звънне някой. Крия се -слагам черни дрехи и чакам крадците. Целта ми е да позная хората и да информирам службите. Искам да ги питам защо го правят? Тези набези се случват след 10 часа вечерта, когато приключва доенето. Карам момчетата до селото и оставам сам в ранчото. Връщам се и почвам да чакам.
Много пъти съм мислил защо така става. Често не спя нощем от стреса. На моменти се съмнявам, че може да има някакъв проблем с полицията в Белозем. Не знам, може би полицаите ги е страх от ромите да не направят нещо лошо на тях или на семействата им през нощта. Може би има някаква друга връзка с полицията или просто ги мързи. Така го виждам – не мога да си обясня бездействието им по друг начин. Когато пускам жалби или подавам сигнали, искам да говоря с Районното в Раковски, а не с колегите им от Белозем.
Преди няколко години ми запалиха къщата. Първо я обраха, а после драснаха клечката, за да няма никакви доказателства. Щастие е, че по това време нямаше никой, тъй като роднина на жената, с която живея, по това време спеше често там. На пепел станаха мебели, документи и части за трактори. Щетите само от този палеж са за над половин милион лева. Още няма отговор какво стана и кой е извършителят. Аз имам подозрения кой е виновен, но нямам никакви доказателства. И друг път са ме обирали - взеха ми 32 000 лева. Знам кой е – казах и на полицията, но пак нищо. Аз съм работил 10 години като полицай в Кипър и съм наясно с нещата. Крали са ми също слънчоглед, царевица и други култури.
Моя е и някогашната фурна, която се намира на площада в Болярино. Тя също беше разбита, а всички кабели, елтабло и други материали – откраднати. Сградата остана без инсталация. Пак повиках полиция, униформените дойдоха, огледаха и ме посъветвали да пусна жалба – пак ми казаха да пия една студена вода, а щетите бяха за над 2000 лева.
Blitz.bg