Мазнините не биват само вредни. Напротив има мазнини, които са есенциални за тялото. Тях организмът няма как да набави, освен чрез храната. Полезните мазнини са необходими за функционирането на мозъка. Без тях мъжкото тяло, например, не би разполагало с потенциала си на сила. С тяхна помощ се получава енергия, образуват се клетките, транспортира се кислород до тъканите, предотвратява се образуването на плаки в кръвоносните съдове, отделят се простагландини, които играят съществена роля за възстановяване на здравето при възпалителни процеси, болка и повишена температура.
По препоръките на експертите по хранене 30% от калорийния ни прием за деня е нормално да идва от богати на мазнини храни. Този прием обаче не бива да се основава само на консумация на наситени мазнини, които са едни от основните виновници за атеросклероза, коронарна сърдечна болест, инфаркт и инсулт, метаболитен синдром и диабет, така че стремежът трябва да е в седмичното меню да присъстват колкото се може повече ненаситени мазнини.
Ненаситени мазнини се съдържат в храни като риба, зехтин и маслини, цели яйца, бадеми, авокадо и… черен шоколад. Съставът на ненаситените мазнини в тези продукти обаче не е идентичен. Какво ни дават богатите на полезни ненаситени мазнини храни?
1. Рибата – предимно мазните видове като сьомга, сардини, скумрия, херинга и пъстърва – са богати на омега-3 мастни киселини. Омега-3 са съществени за здравето на сърдечносъдовата система. Рибата и морските деликатеси, освен това съдържат особено редки полезни белтъчини, които подпомагат възстановяването на тъканите и „поправят“ щети нанесени в организма от свободните радикали. Това означава, че хората, които ги консумират редовно, правят най-доброто за сърцето си и мозъка, в това число предпазват се от деменция и депресия.
2. Благоприятното въздействие на така наречената Средиземноморската диета се дължи на мазната съставка, криеща се в маслините. Зехтинът – екстра вирджин – съдържа витамините Е и К. Първият е познат като най-силният оксидант, вторият – като кръвосъсирващ фактор и не само. При клинични проучвания се потвърждава, че маслиновото олио държи лошия холестерол в норма, което съответно помага и за контрола на кръвното налягане.
3. Дълго ни убеждаваха преди, че консумацията на яйца трябва да се ограничава – с едно набавяме 212 мг холестерол, което се равнява на 71% от дневно препоръчания. Само че последните изследвания показват, че холестеролът и останалите мазнини в яйцата нямат връзка с холестерола в кръвта.
Яйцата са богати на полезни мазнини и не бива да се лишаваме от тях. Освен това те съдържат и добра порция витамини, минерали, антиоксиданти и хлорин, който подпомага мозъчната дейност.
4. С 23 бадема (около 30 грама), освен че приемаме 160 ккал, даваме на организма си 6 г белтъчини и 14 г ненаситени мазнини. Бадемите са богати на витамин Е, магнезий и фосфор, както и на фибри. Тези съставки не са единствените, които подпомагат сърдечното здраве и защитните сили срещу рак. За това помагат съдържащите се в тях кверцентин и каемферол.
5. Авокадо е възприеман от ацтеките като плод на фертилитета. Изключително мазен – 75% от съставките му са мазнини, при това от тези, които подпомагат сърцето. Ако менюто ви е бедно на фибри и страдате от затегнат стомах, добавяйте редовно към салата си авокадо – с една пета плод ще си осигурите 11 % от необходимите ви за деня фибри.
6. Най-сладката част на списъка е черният шоколад. 30 грама от горчиво-сладкото изкушение зарежда със 150 ккал, но и с 9 г мазнини, витамин А, Е и В, безценния за сърцето калий, за кръвта желязо и за костите – калций. В черния шоколад се намира специфичната съставка теобромин, която влияе на високото кръвно налягане и възпалителните процеси по благоприятен за здравето начин./puls