Въпреки шумните и показни акции на прокуратурата в последните месеци, българите са на мнение, че корупцията в страната продължава да нараства. Това става ясно от проучване на социологическата агенция „АФИС“.
10.5% пък твърдят, че корупцията намалява.
Според 31.7% от запитаните нивата на корупцията остават непокътнати.Съотношението на тези, които твърдят, че корупцията намалява, спрямо тези на обратното мнение е 5.5 пъти към 1, констатират от агенцията.
Според резултатите от анкетата „АФИС“ тълкуват, че причините за мнението на българите могат да се търсят в различни по дълбочина слоеве – оценка за правосъдието, политически пристрастия, мнение за социалното неравенство в страната и други.
Оценка за правосъдието
Изследването отчита мнението на сънародниците за това в кои сфери се наблюдават най-високи нива на корупция (правосъдие, митници, здравеопазване, полиция, партии, министерства, общини, държавни фирми, частни фирми, образование, други).
Най-голямо обществено недоверие е регистрирано спрямо родното правосъдие. Едва 20% от българите имат доверие в съдебната система като цяло, докато 68% не ѝ се доверяват.
Отчита се, че според 43% от българите нивата на корупция в правосъдието са най-високи. 34% заявяват това за митниците, 24% – за здравеопазването, 19% – за полицията, 17% – за политическите парии и администрациите на министерствата. Спрямо данните 10% от българите са на мнение, че корупцията е най-висока в общинските администрации, 8% – в държавните фирми и 6% – в образованието.
Спрямо изследването става ясно, че огромна част от българите нямат доверие в новия антикорупционен орган – 66%.
„Новият орган – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), заедно със специализираната прокуратура и съд посегнаха на представата за недосегаемост на богати или натоварени с власт лица. Въпреки това, само 17% отговарят положително на въпроса, дали имат доверие на Комисията, а 66% заявяват, че нямат„, пишат от „АФИС“.
Според агенцията това се обяснява с амортизацията на шумните публични акции.
Междувременно тази есен дела от 2010 година (например срещу бившия военен министър Николай Цонев, „Октопод“, „Медузите“, „Касоразбивачите“, лекари в родилното отделение в болницата в Горна Оряховица и други) „завършиха с фиаско във вид на оневиняване и присъди за обезщетения заради нарушение на правата на обвиняемите„.
59% от българите са посочили, че очакват подобен резултат без присъди и по делата по случаите „Баневи“, „Арабаджиеви“, „Стайкови“ и други.
30% пък очакват присъда да сполети само някои от обвинените наскоро фамилии.
Едва 6% са на мнение, че ще бъдат осъдени всички.
Политически пристрастия
Според агенцията възприятието за задълбочаването на корупцията в страната не може да се сведе само до политическите пристрастия и ориентация на хората.
Сред хората, които биха гласували за ГЕРБ, позитивното възприятие има само лек превес – 26% отговарят, че корупцията нараства, а 30% смятат, че намалява, 42% не виждат промяна.
Установява се, че почти цялото позитивно мнение (70% от всички) – че корупцията намалява – е формирано от електората на управляващите.
60% от хората, които не знаят за кого биха гласували или не отговарят, сочат, че корупцията нараства.
„Тъй като голяма част от разкритията от изборите насам идват от депутати на БСП, очаквано потенциалният електорат на БСП е особено категоричен.“ 68% от евентуалните избиратели на БСП сочат, че корупцията нараства, докато само 3% – че намалява. Съотношението между двата отговора е 22:1.
Социалното неравенство в страната
„Ред явления като корупция, покупка на влияние, въздействие на парично подплатените интереси върху властта и медиите имат общ корен в социалното неравенство и неизбежното му преливане в гражданско. При зрелището на сблъсък между правосъдие и хора, притежаващи капитал, възприятията се влияят и от репутацията на втория протагонист“, пишат „АФИС“, като тълкуват още, че въпросът не е само морален, а включва и равносметка доколко изобщо е била полезна за България политиката на приватизация и създадените от нея отношения между хората.
Въпрос: „Доколко беше полезна приватизацията за България?“
Едва 3% от анкетираните отговарят, че приватизацията у нас е била изцяло полезна.
Още 6% смятат, че е била предимно полезна.
Противоположният полюс има много по-голяма тежест – 32% оценяват, че е била изцяло вредна и още 26% – предимно вредна.
Диференцирана оценка според конкретния случай („понякога полезна, друг път – вредна“), дават 23% от хората.
Сумарно, 9% възприемат родните приватизационни процеси за изцяло или предимно полезни, а 6 пъти повече (58%) – за изцяло или предимно вредна.
„Очаквано, между въпроса за корупцията и този за приватизацията има статистическа връзка. Онези, които дават негативна оценка на приватизацията в много по-голяма степен мислят, че и корупцията нараства. В народното творчество това намира израз в рефрена:
„За кокошка няма прошка, за милион няма закон“
Впрочем, за разлагащата връзка между материално и политическо неравенство предупреждава още класикът на гражданския либерализъм Жан-Жак Русо: „Що се отнася до богатството – пише той – никой гражданин не бива да бъде толкова богат, че да може да купи другиго и никой толкова беден, че да се принуди да се продава“.
Иначе казано, утопия е да се мисли, че прекаленото материално неравенство не води неизбежно и до политическо неравенство, че не ерозира гражданския морал и не заразява институциите. През последните десетилетия усещането за корупция и понижението на доверието към институциите вървят успоредно с растящо неравенство не само в България, но и в почти всички индустриализирани страни. В това отношение страната не само не е изключение, но е добра илюстрация за последиците от глобализацията, дерегулацията и материалното разслоение. Ако тези тенденции не претърпят обрат, властта и правосъдието все повече ще са част от причината, а не преградата пред корупцията.„
Изследването на „АФИС“ е осъществено в периода 30 ноември – 4 декември 2018 година сред 1 010 пълнолетни българи.