Силите на двамата претенденти БСП и ГЕРБ са толкова изравнени, че вероятно развръзката ще дойде в последния момент
Този извод правят социолозите от Агенция „АФИС“. От агенцията смятат, че може да се стигне до ситуация, при която да се изчака окончателното преброяване на гласовете и официалното обявяване на резултата от ЦИК.
Оказа се, че десетина дни преди изборния ден отговорът на въпроса за победителя на предстоящия парламентарен вот остава открит.
Картината около очаквания брой партии и коалиции, които ще прескочат 4-процентовата бариера и ще влязат в бъдещия парламент, също остава заплетена. Според социолозите сигурни са 5 формации. Още две обаче не са се разделили с шансовете си за успех и може да влязат в НС. Не е за пренебрегване и сравнително високият дял на колебаещи се избиратели.
Коментарът на „АФИС“ е направен въз основа на социологическо проучване, което е проведено в периода 12-16 март сред 1010 анкетирани.
Данните от изследването са показали, че десните избиратели са сравнително по-разколебани от левите. Изборът в ляво и е по-стеснен и сведен основно до две възможности – БСП или коалицията „Движение 21“. В същото време дясното пространство изобилства от партии и коалиции, включително и такива, които не се самоопределят като десни (Марешки), но на пропагандно ниво се представят като радикални противници на левицата.
Мнозина от левите избиратели се оглеждат встрани от двете възможности, но те вероятно няма да гласуват изобщо.
Десните избиратели пък се колебаят предимно в полза на ГЕРБ. Симпатиите им обаче видимо не са на страната на Бойко Борисов. „Все пак опасността гласът им да отиде на вятъра, подаден за формации, които нямат практически шансове за успех, може да ги мотивира в последния момент да пуснат някой друг глас „с отвращение“ за ГЕРБ в ситуация, при която изборите може да бъдат спечелени от техния изконен враг – БСП“, коментират социолозите.
Те уточняват обаче, че това е слабо вероятно. По-скоро десният вот щял да се разпръсне между множество субекти, част от които със сигурност ще останат извън парламента.
От „АФИС“ смятат, че ако има изненада, тя е низходящият електорален тренд на новата партия „Воля“ на бизнесмена Веселин Марешки. Той е стартирал кампанията с 30 % по-високо ниво на подкрепа, а на финала е застигнат и дори изпреварен от ДПС
Независимо от заявката си за антисистемност, партия „Воля“, може да се изправи пред неблаговидната перспектива да бъде незабележим фактор в парламентарната практика и в политическия живот на страната изобщо, смятат социолозите.
Те отбелязват, че мобилизацията на избирателите на ДПС изглежда висока и истинска. Почти сигурно е, че е мотивирана от появата на конкурентния субект „ДОСТ – НПСД“. Социолозите коментират, че между формации се води скрита за погледите, но твърде разгорещена война. Тя мобилизира допълнително и двете враждуващи групи, но по всичко личи, че не отваря шансове за успех на новата формация.
Коалицията „Реформаторски блок – Глас народен“ и коалицията „АБВ – Движение 21“ са двете формации в опасна близост до 4-процентовата бариера. Кампанията им се развива възходящо. Според социолозите участието им в следващия парламент е възможно, но не е сигурно. Поддръжниците им все още не са много твърди в намерението си да ги подкрепят в изборния ден. „Колебанията им могат да ги пратят в последния момент или в обятията на други партии, или за гъби“, коментират социолозите. Кампанията им обаче била свидетелство за нарастваща подкрепа в тяхна полза.
От „АФИС“ са убедени, че при всяко едно положение след предстоящите избори ключът към съставянето на бъдещото управляващо мнозинство няма да се държи от леви или десни формации и за първи път от дълго време не и от ДПС, а от националистите.
Обединените патриоти, макар да са стартирали кампанията от по-високо ниво на подкрепа, ще съумеят да задържат „бронзовия медал“. Социолозите отбелязват, че по-важното е, че без тях няма да е възможно да се сглоби никаква комбинация нито в ляво около БСП, нито в дясно около ГЕРБ.
Данните са показали, че се очертава съществено по-висока избирателна активност в сравнение с предишните парламентарни избори през 2014 година. Тя може да е дори малко по-висока в сравнение със скорошните президентски избори. Да отидат до урните на 26 март са твърдо решени повече от половината от правоимащите избиратели (51 %). Още една пета е много вероятно да се включи във вота. Така очакваната активност (70 %, а може би и повече) на практика представлява между 54 и 57 % спрямо избирателния списък. В него фигурират и имената на много български граждани, които постоянно пребивават зад граница. Повечето от тях не гласуват.
На около 6 % възлиза делът на онези, които ще гласуват „насила“ заради задължителното гласуване и ще изберат „Не подкрепям никого“. Социолозите коментират, че сборът на гласовете, които ще бъдат разпределени между участващите в изборите партии и коалиции ще бъде между 95 и 97 процента, при условие, че се намали чувствително за сметка на традиционните за последните изборни кампании недействителни гласове.
Те са изчислили, че номиналният праг за влизане в парламента на предстоящите избори ще варира между 140 и 160 хил. гласа, което е приблизителният еквивалент на т. нар. 4-процентова бариера.
От „АФИС“ отбелязват, че към момента най-голям интерес представлява групата на колебаещите се избиратели. Те ще решат дали ще гласуват и за кого в последния момент. Данни показват, че близо половината от тази група „хитруват“ в анкета ситуация и по-скоро не биха гласували. Останалите около 15% от всички избиратели обаче са необичайно висок и твърде съществен дял, за да бъдат пренебрегвани в анализа, отбелязват още от агенцията.