Шеф Андре Токев стана популярен още преди няколко години, когато водеше по ТВ7 кулинарно предаване и демонстрира на широката публика забележителните си готварски умения. Миналата пролет обаче славата му нарасна още повече с „Мастър Шеф“, където бе ментор и жури. Той и колегите му Виктор Ангелов и Петър Михалчев са мегазвездите и в сегашния втори сезон на шоуто и напълно заслужено обират овациите.
Впрочем за любителите на вкусната храна Андре е знаменитост от много-много отдавна.
Той има дълъг опит като кулинар в престижни ресторанти и хотелски вериги по света и у нас, главен готвач е в „Хилтън“, а притежава и собствено заведение, в което предлага ястия шедьоври.
– Шеф Токев, как се чувствате във втория сезон на „Мастър Шеф“?
– Винаги има от какво да се учуди човек, явиха се много интересни кандидати. Аз и колегите ми в журито Виктор и Петър доста се забавляваме. В този втори сезон на кулинарното шоу вече всичко ни е по-познато и снимаме дори по-бързо отпреди. Особено по време на кастингите имаше доста забавления и зрителите ще ги видят. На моменти професионалното в нас надделяваше и се ядосвахме на кандидатите, но след това гледахме с усмивка на случилото се. В този втори сезон основните сценарни правила са си същите, но вече имаме право като жури да се намесваме с по-внезапни решения. Сега можем да извадим някой от участниците и още преди да е отишъл на елиминация. Подготовката за предаването започна през октомври с кастингите. Случва се във втория сезон на „Мастър Шеф“ да снимаме по 12-14 часа на ден.
– Нямате ли никакви разногласия с колегите си от журито Виктор и Петър?
– Работим много добре заедно. Дори и да имаме разногласия помежду си, слагаме всичко на масата и решаваме. Разбира се, ако аргументите на двама от нас са по-добри, третият се съгласява за някои неща. По принцип с доста говорене и обсъждане винаги стигаме до консенсус.
– Как се разви животът на победителя от първия сезон на „Мастър Шеф“?
-Симеон продължава да си е IТ специалист, какъвто си беше и преди да стане част от кулинарното шоу.
Новото е, че вече във свободното си време се изявява кулинарно, прави интересни тематични вечери. Готви и за фирми. Все още кулинарията е само хоби за него, но хубавото е, че се занимава и с това.
– Всеки човек ли може да се научи да готви?
– Интересен въпрос. Ако има желание, всеки може да се научи да готви добре.
– Какво е мнението ви за другите кулинарни формати?
– Преди 15 години, пристигайки в България, много се дразнех, че в нашата професия всеки се виждаше като конкурент на другия, съсловието беше разединено. С мои съмишленици, в това число и Иван Манчев, създадохме Асоциацията на българските готвачи. Целта ни беше да обединим колегите в страната, да напредваме и да се развиваме, да подобряваме имиджа си, да създаваме дори кулинарни състезания, в които да помагаме на готвачите да се развиват. Радвам се на всички кулинарни предавания, това е реклама и развитие за професията. Въз основа на тях българинът има възможност да си промени мнението за това какво е да си готвач, чрез тях се популяризира кулинарията. Аз съм се е борил за това 15 години.
– Жури сте и в най-престижния евроконкурс за готвачи „Bocuse d’or“…
– Голяма отговорност е. На първо място това е една платформа за нас, където всички се учим, обменяме интересна информация за случващото се в кулинарния свят. На конкурса се събират най-известните готвачи на планетата като жури и организатори. Там ние представляваме България, показваме, че страната ни съществува на кулинарната карта и искаме да се развива в кулинарно отношение. Пътят е много труден, отдавна започнахме да се борим с тази идея. Ходим на олимпиади и световни първенства за професионални готвачи и се борим да се доказваме на световно ниво.
– От 2000 година сте главен готвач в „Хилтън“ – във Франция, Австрия и България. Как издържате на напрежението?
– Удоволствието от работата те кара да не забелязваш часовете и напрежението. Ти гониш високи цели за постигане и всеки път, когато откриваш нов ресторант и хотел, се опитваш да надскочиш една висока летва. Заради желанието да бъдеш още по-добър не забелязваш умората и натоварването. Разбира се, това си дава отражение с напредване на годините. След навършване на определена възраст имаш нужда от почивка.
– Как сте със здравето? Като дете сте имали проблеми с белите дробове…
– Да чукна на дърво, добре съм. Като дете имах проблеми с белите дробове и тогава родителите ми решиха да се приберем в България от Германия. Изкарахме 3 месеца на Златни пясъци. Морският въздух ми излекува бронхита.
– Откога носите очила?
– От 16-годишен и ги ненавиждам. Ако не съм с очила, съм с лещи.
– В момента къде живеят съпругата и двете ви дъщери?
– Едната дъщеря и съпругата ми са в България. Малката следва в Нов български университет при Цветана Манева – актьорско майсторство. Снима се дори във филм, има амбиции да се развива в България като актриса. Голямата ни дъщеря живее в къщата ни в Берлин, уеб дизайнер е и се занимава с IТ.
– Кой готви у вас?
– И аз, и жена ми. Преди години имах прекалено много задачи и от работа не ми оставаше възможност да готвя вкъщи. Сега обаче отделям повече време за това, забавляваме се в кухнята със съпругата ми. С моя натоварен календар повече жена ми готви вкъщи (смее се). Помага и в ресторанта ни.
– За какво уволнявате ваши подчинени?
– Мога да уволня за много неща (смее се). Ако многократно е обяснено на служител какви са задачите му и как трябва да бъдат изпълнени, а следва системно неизпълнение… Но винаги давам шанс на хората, говоря с тях. Човешко е да се греши. До раздяла се стига, когато някой не се чувства комфортно и не му е мястото в моята „машина“. За да уволня служител, трябва доста провинения да са се натрупали. При мен са работили много известни български готвачи и те могат да разкажат колко съм търпелив и до каква степен давам шанс – докато се научат и станат наистина добри.
– С какви продукти предпочитате да готвите?
– Фен съм на екологично чистата храна. На продуктите, произведени по най-автентичен начин, както казват на село. Винаги познавам доставчиците и производителите, които ни снабдяват. За мен е важно да имам много добра връзка с производителя, за да мога да разбера как се отглежда стоката, как се прави. Има био печати на продуктите, но те не са толкова значими за мен. Важното е аз да знам как е произведена храната, да съм сигурен в това, с което работя и предлагам на клиентите. Доверявам се на производители, които не могат да си позволят био сертификати, но продуктите им са невероятни.
– Започнаха Великденските пости. Вие някога постили ли сте?
– Да, много пъти, и то по 6 месеца. В младите си години бях пълен вегетарианец, но с моята структура, фигура и физическо натоварване не мога да си позволя да се храня само със зеленчуци и плодове. А и професията ми е свързана с насладата и е трудно да устоя да бъда само вегетарианец.
– Спортувате ли?
– Спортувам от малък. Това ме балансира и тонизира. Играя гимнастика и ходя на фитнес. Случвало се е, когато откривам хотел или ресторант, да нямам време за спорт. В първия възможен момент обаче влизам отново във форма.
– Носят се легенди, че пове- чето готвачи злоупотребяват с алкохола…
– Не е тайна, дори има филми за реалността в кулинарните среди. Проблемът с алкохола не е всеобщ, но при някои колеги е налице. Явно така разпускат след напрежението в работата. Стресът в кухнята е голям. Времето за забавление е малко, а и когато си млад, искаш да разпуснеш след тежък ден. Аз обичам шампанско, бира, вина и уиски. Пия и се наслаждавам, без да прекалявам.
– Случва се известни готвачи да сложат край на живота си. Неотдавна се самоуби шеф №1 в света Беноа Виолие…
– Познавах шеф Беноа Виолие, работил съм на 40 километра от него. Ако не успееш навреме да излезеш от тунела, става така. Искаш постоянно да си перфектен и ресторантът ти да е най-добрият, бориш за звезди „Мишлен“, титли…
Когато прекалено се натоварва, човек се отчайва. На мен ми се е случвало да работя по 36 часа, без да спирам. Но никога не съм се отчайвал от живота. Това състояние на духа не ми е познато. В големите ресторанти напрежението е много голямо и ако си с по-лабилна психика, може и да не издържиш. Лично аз не мога да си обясня как някой би поискал да се самоубие, но явно има колеги, които не издържат на напрежението. Ако не си здрав характер, съществуват рискове. Аз например винаги гоня целите си, за да успея, и след като ги постигна, удоволствието, което получавам, е огромно.
– Станахте ли заможен от готвенето?
– В една моя любима книга пише: „Важното е да си милионер в главата!“. Теглил съм кредити през живота си, ако това ви интересува.
– Кога си взехте първата кола?
– След като падна стената между Западен и Източен Берлин. Моят дядо си купи опел, а на мен даде да карам жигулата му.
– България или Германия чувствате като по-близка?
– Чувствам се като гражданин на света. Израснал съм в няколко страни и навсякъде се чувствам добре. В последните години живея в Берлин и София и според мен това е идеалният вариант, който може да постигне човек. Когато ми омръзне нещо в България, заминавам за Германия. И обратно (смее се).
Източник: в-к Уикенд