Едва 35 % от българите проявяват интерес към науката. Това установи проучване на агенция ,,Алфа Рисърч“, проведено в периода май-юни 2018 г.
За сравнение, сред останалите граждани на ЕС интересът достига 53 %.
Почти половината от анкетираните българи заявяват, че изпитват по-скоро слаб интерес към развитието на науката и научните постижения както в световен мащаб (46.1 %), така и в рамките на страната (46.9 %). Немалък е и броят на хората, които са категорични, че науката не представлява никакъв интерес за тях – 19.6 % и 18.7 %.
Въпреки това българите възприемат БАН като един от символите на българския духовен капитал. За това сочат резултатите от проучването. Над две трети от анкетираните споделят тезата, че „постиженията на учените от БАН са повод за гордост и национално самочувствие“ (68.1%). Повече от запитаните смятат и че „благодарение на учените от БАН в нашия живот са внедрени много нови технологии“ (52.9 %).
Нещо повече, проучването показва, че БАН е институцията, която се ползва с най-високо обществено доверие сред българите. 48.8 % от тях я оценяват положително. За сравнение, по-малко от 20% от анкетираните поставят висока оценка на Съда, Парламента или Полицията.
Българската академия на науките – най-старата институция в страната, е добре възприета от гражданите в качеството си на „научен център“ (67.9 %). Същото може да се твърди и за ролята й като „експертно-консултативен център“, която повече от половината анкетирани оценяват положително (52.6 %).
Няма единодушие обаче по въпроса дали БАН трябва да се възприема и като „духовен център“. Едва 20.9 % от българите са категорични, че Академията трябва да изпълнява тази роля, а 32 % са на противоположното мнение. Най-голям е броят на хората без позиция по въпроса – 36.7 %.
Възможно обяснение за поляризацията на общественото мнение може да е двойственото възприемането на „духовен“ като просветителски и религиозен. По тази причина хората, за които конотацията „религиозен“ е доминираща, отхвърлят тази възможна роля на БАН, тъй като смятат, че е антипод на наука.
Запитани за основната дейност, която е необходимо да изпълнява Академията, 73 % от българите заявяват, че това трябва да е успоредното и балансирано развитие на фундаменталната и приложната наука. Преобладават обаче хората без мнение по въпроса дали Академията е достатъчно ориентирана към приложното знание (61 %), както и дали се развива конкурентно на водещите световни научни институции (68.3 %).
По отношение на съпътстващите дейности най-високи очаквания има към изработването на прогнози (74.6 %). Повече от половината анкетирани са на мнение, че БАН трябва да развива и дейности свързани с образованието на ученици и студенти (57.4%), както и консултантски дейности за разработване на политики (51.7%). Най-слаби са очакванията Академията да допринася за повишаване образоваността на цялото население, но и тук процентът е сравнително висок (49.7 %).
По отношение на подобряване на образованието в страната проучването сочи, че според българите БАН изпълнява положителна роля. 67.4 % от анкетираните споделят мнението, че Академията осигурява добра подготовка на докторантите и младите учени. Те са позитивно настроени и към работата на институцията с талантливи ученици (50.8 %), както и с включването на нейни представители като преподаватели във висшето образование.
Преобладават обаче хората без мнение по въпроса дали Академията е достатъчно ориентирана към приложното знание (61 %), както и дали се развива конкурентно на водещите световни научни институции (68.3 %).
Резултатите от проведеното изследване сочат, че цялостните обществени нагласи към науката и нейната роля в обществото са позитивни. Оценките за развитието на науката в България обаче са по-сдържани.
Общо 83% от анкетираните в отговор на свободен въпрос могат да посочат организация или институт, които свързват с науката в страната. Сред тях БАН остава най-силно разпознаваемата чисто научна институция (70.6 %), следвана непосредствено от университетите (43.5 %).
45 % от анкетираните могат да отговорят и на друг свободен въпрос – „кои институти на БАН са им известни“. Изброени са общо 44 института, като се посочват основно научни области -математика, физика, метеорология и др.
Тези резултати показват, че най-разпознаваеми са институтите, които най-често присъстват в медиите заради приложните си резултати. От своя страна институтите, свързани с природните науки, са по-популярни от социалните и хуманитарните науки.
Сред българските граждани доминира мнението, че науката и научно-приложните дейности трябва да бъдат национален приоритет, защото те са в основата на по-доброто развитие на страната, както посочват 61.4 % от тях.
Въпреки тази категорична позиция, по отношение финансирането на БАН мненията са поляризирани. 53.4 % от анкетираните смятат, че Академията получава недостатъчно финансиране от държавата, което пречи на развитието на науката. 43.2 % са на противоположното мнение – БАН разчита прекалено много на държавата, вместо да се опитва да привлича външно финансиране.
Основните изводи от проучването сочат, че:
Най-голям интерес сред гражданите предизвикват научните постижения и успехите на младите учени, които е добре да бъдат много по-широко популяризирани.
Относително малко хора се интересуват от наука, а образователната система слабо стимулира учениците да се занимават с нея.
Науката, научните институции и БАН запазват престижа си в българското общество.