Турция се намира пред икономически колапс, и много скоро може да видим завръщащи се “изселници” от времето на Голямата екскурзия.
Но това е отделен въпрос, който нека се надяваме, нашите политици ще намерят решение. Става дума за 300 хиляди души, които могат да взривят и нашата страна отвътре. Трябва много да мислят Бойко, Каракачанов и компания, защото положението е напечено…
Но това е бъдещето, по-актуалното в момента е какво се случва в самата Турция?
Истината е, че този път Джордж Сорос няма никакво участие (защото той отдавна е изгонен от Турция).
Прочетох едно сравнение, че “Ердоган е турският Виденов, ще си измият ръцете с него и ще дадат страната на Сорос”.
Това не е така. Разликите са огромни.
Ердоган е на власт от 15 години, при това неговата власт е силно концентрирана. За всичко, което се случва в Турция, е виновен той.
Виденов го сложиха само за 2 години – колкото да излезе виновен за всички безумия на кръга Луканов-Костов преди него. За напечатаните пари, за убийствено високите лихви (до 300%) и пр. Сложиха го, системата изгърмя, и Костов дойде като спасител. А именно той, по поръчка на Луканов, направи онова, дето взриви Виденов – като финансов министър още от 90-те, той пусна печатницата на пари и въведе въпросната “парична политика”. Още преди Виденов държавните банки бяха източени, а част от тях станаха частни. Виденов дойде за кратко, и отнесе боя. Накрая Сорос се намеси, само за да го досвалят, че той по една време за малко да се справи и държавата да вземе и да не фалира. Току-виж беше успял. Но го бутнаха.
Но при Ердоган положението е съвсем друго. Цялата съвременна икономика на Турция е създадена от него. Съответно, този “балон”, който разду, сега гърми.
Турската икономика е изкуствено напомпана от външни капитали. Това са основно пари от Саудитска Арабия. Именно затова Анкара и Риад са съюзници в Сирия, и заедно поддържаха Ислямска държава.
Заради срива на цените на петрола обаче, както и заради войните в Йемен и в самата Сирия, саудитците закъсаха. Те вече имат дефицит, дори вземат заеми. Разбира се, дългосрочно те ще се оправят, защото имат много петрол, и защото цената му сега е тръгнала нагоре.
Но намалението на възможностите им да наливат в Турция, логично ще я остави без капитали. Т.е. това е едно много сериозно оттегляне на стотици милиарди долари – по чисто обективни причини.
От друга страна, Ердоган провеждаше прекалено агресивна политика, насочена към бърз икономически растеж. По принцип това го правеха и тези преди него, но те не възпираха инфлацията. Турция десетилетия наред има подобна политика – бърз растеж и висока инфлация. Т.е. в нетно изражение, чистият растеж не е бил толкова голям. Затова и например към 1989 г. България е доста по-развита и по-силна икономически (на глава от населението) от Турция.
Ердоган се опита да остави само растежа, но да потисне инфлацията. Т.е. той печаташе пари, за да налива в икономиката, но не оставяше инфлацията да ги “изгори”. Нещо повече – той пречи дори на Централната банка да се бори с инфлацията. Тя искаше да увеличава лихвените проценти, което краткосрочно изтегля пари от икономиката и намалява натиска върху цените. Но Ердоган не и даде, и сега използва диктаторските си правомощия, за да настани там лоялни партийни функционери.
Ердоган иска ниски лихви, напечатани пари и ниска инфлация.
Това е възможно само ако печаташ долари, както правят САЩ. Защото целият свят е длъжен да ти ги приема, и реално светът абсорбира инфлационния натиск. Един вид – изсмукваш света с печатане на долари.
Турски лири никой не е длъжен да приема.
Това е втората причина за краха – твърде агресивна политика, насочена към бърз растеж, за която Турция реално няма ресурс.
На трето място, Ердоган твърде много си повярва, че от политиката зависи всичко, и започна агресивни действия спрямо важни икономически партньори. Той е фактически скаран и с ЕС, и със САЩ. В някакви умерено позитивни отношения е с Русия, но тя икономически не е толкова могъщ фактор, че да го спаси. С Китай Ердоган няма никакви отношения. От там само стоят и гледат, вероятно чакат Турция да се срине, за да изкупуват всичко на безценица.
По сходен начин се развалиха отношенията с Европа, която Ердоган започна да изнудва за пари, като я заля с мигранти. ЕС плати, но скърца със зъби. И сега няма да се втурне да спасява “изнудвача”. А иначе, ЕЦБ би могла да стабилизира лирата, ще и струва много по-малко, отколкото бяха спасителните пакети за Гърция например. Но чакайте да го направи…
Т.е. третата причина за краха е политическа – нямаш приятели, а като закъсаш, доскорошните приятели започват да те наказват.
Скарването с ЕС и САЩ поставя Турция в трудна позиция и пред международни кредитори като Световната банка и МВФ. Там САЩ имат право на вето. Не че ще го използват. Просто МВФ ще постави тежки условия на Ердоган, и тези условия ще бъдат написани от Тръмп. Ще му дадат пари, но ще му “начукат канчето”.
Не е сигурно обаче дали той ще поиска това. В момента Ердоган се държи за пореден път откровено идиотски като призова народът да извади долари и евра от дюшеците, и да купува лири. Подобен призив за ориенталски народ ще доведе до точно обратното. Народът ще си обмени лирите в нещо по-сигурно.
Подобен призив преди време помогна, но… в Южна Корея. Тогава народът наистина извади резервните валути и злато, за да спаси “вона”. И успяха. Спасиха го и избегнаха МВФ. Само че корейците са източен народ, с конфуцианска философия. Те вярват на държавата, просто защото държавата наистина се грижи за тях.
В Турция (или в България) никой не вярва на държавата, и няма и да повярва. Т.е. паническият опит на Ердоган с някакви патриотизми или дори с религиозни послания (той каза, че Аллах е с тях и е по-силен от долара) да спасява положението, са обречени.
Ако колапсът не бъде овладян, буквално за седмици, Турция ще стане по-бедна държава на глава от населението, от България. Финансовите кризи в капитализма имат свойството бързо да заличават години наред дисбаланси.
Ердоган е силен политически диктатор, но ще бъде отнесен от икономическата си глупост. Няма да е първият такъв. А в България скоро може да се появят на “тезгяха” евтини турски банки, предприятия и дори болници. Турция ще повтори икономическото свиване на Гърция, която също беше тръгнала да настъпва в чужбина, и накрая загуби и банки, и телекоми, и всичко. Разпродадоха им ги кредиторите.
В момента пред Ердоган има 2 пътя. Единият е да бъде спасен от МВФ, т.е. от САЩ, но това ще е краят на диктатурата му. Ще му наложат всякакви изисквания, вкл. политически, и с възстановяването на Османската империя е свършено. Нещо подобно стана в Аржентина, където след изборен преврат, про-американските сили предизвикаха умишлено криза, за да дойде МВФ и да подчинят страната отново на САЩ.
Сега обаче това не го е направил умишлено Ердоган, той реално иска да се откъсва от САЩ. Онова, което направи, е глупава икономическа политика. Цената за нея ще е чалмата на султана.
Може и да не поиска това. Може да опита да се спаси със свои сили, и с политическата власт, която държи. Ще бъде класическо противопоставяне на диктатура срещу икономически крах.
Може да спечели малко време, но тогава пропадането накрая ще е още по-голямо.
Тогава не военните, а народът от улиците ще го измете.
Най-вероятно ерата “Ердоган” е към края си – или ще падне, или ще му подрежат крилцата, и ще го направят да слушка. Може дори накрая и да пусне обратно Отворено общество в Турция…