Точно преди 30 години светът преживя най-тежката ядрена катастрофа в своята история.
На 26 април 1986 г. в 01:23 часа реактор №4 на съветската Чернобилска АЕЦ експлодира. При експлозията загиват двама души, а близо 300 000 души са принудени да напуснат домовете си. Междувременно Северна Европа е обсипана от радиоактивни частици.
Населението на България е сред силно засегнатите от радиацията, тъй като правителството на Тодор Живков скрива реалните факти около инцидента и хората не вземат необходимите предпазни мерки.
Катастрофата става по време на учение за аварийно спиране на системите заради повреда в електросистемата и човешка грешка.
В Чернобил борбата за удържане на замърсяването и спиране на още по-голяма катастрофа включва над 500 000 работници и се изчислява приблизително на 18 млрд. долара.
В момента се изгражда нов купол, който да покрие авариралия реактор. По него работят специалисти от 26 страни.
Очаква се през 2017 г. той изцяло да замени бетонния саркофаг, който вече не е надеждна преграда срещу радиацията.
Смъртоносните и осакатяващи ефекти от рак и аномалии все още продължават да се проявяват и изчисляват.
Според доклад на „Грийнпийс“ от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. През 2011 Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.
В радиус от 30 км около Чернобил е обособена т. нар. „Зона за отчуждаване“. Дори след 3 десетилетия радиацията там е толкова висока, че според предписанията хората, работещи по бетонния саркофаг, трябва да престояват в зоната не повече от пет часа на ден за един месец, след което да почиват 15 дни.
Според украинските власти тази територия няма да бъде подходяща за живот в следващите 20 000 години.