В България 2018 година премина под знака на преливащи един в друг скандали, протести, недоволства и мини политически кризи. В центъра на събитията неизменно стояха множество разкрития, афери, корупция, арести, обвинения, бягства и преследвания, убийства, катастрофи и други. Всичките тези интензивни събития като че ли засенчиха други важни такива, които не поучиха нужния обществен отзвук и заради нескандалността си сякаш останаха в сянка.
Реставрираната българска църква в Истанбул
В първите дни на годината историческата българска църква „Св. Стефан“ (Желязната църква) в Истанбул се върна към нов живот. Официалното откриване стана с тържествен молебен, отслужен от вселенския патриарх Вертоломей и в присъствието на Бойко Борисов и Реджеп Таип Ердоган. Реставрацията на Желязната църква струва 3,5 млн. евро и продължи 6 години.
„Желязната църква“ почти няма аналог в света и е единствената православна църква, направена от готови железни елементи. Тя е дело на българската екзархия. Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година – Рождество Богородично, но още преди това построената от цариградските българи дървена църква в парцел, дарен от княз Стефан Богороди, се превръща в люлка на българското духовно и национално Възраждане. Там на 03.04.1860 г., по време на Великденската служба, Иларион Макариополски с думите „… и всякое епископство православних!“ поема отговорността на български духовен глава. Пак там за първи път е прочетен издаденият на 28.02.1870 г. „Ферман“, с който българите се признавали за отделен етнос с право на самостоятелна църква под името Българска Екзархия.
Африканската чума по свинете
Чумата по дребните преживни животни и умъртвените хиляди глави добитък в страната станаха повод за протести и скандали. Драмата около това дали животните наистина са заразени и трябва да бъдат евтаназирани, въпреки че не умират, се превърна в топ новина и ангажира вниманието на обществото. Това обаче не се случи с далеч по-опасната африканска чума по свинете. Предвид слабостта на българите към свинското и предвид пандемичното разпространение на болестта в съседна Румъния, където бяха и продължават да се умъртвяват хиляди глави добитък, регистрираните случаи у нас останаха на заден план. Може би това се дължи на оставките на тримата министри Нанков, Московски и Радев заради тежката катастрофа в Своге , която измести темата за опасността от чумата по свинете у нас.
Условията в затворите и арестите
Темата за условията в родните затвори и арести напоследък стана актуална за кратко покрай изнесеното от близките на обвинената за корупция Десислава Иванчева, отстранена от длъжността кмет на район „Младост“ и нейната заместничка Биляна Петрова. Условията коментира и задържаният Николай Банев, на когото му трябваха само няколко дни зад решетките в България, за да заяви, че това го смазва и убива психически, въпреки че той и жена му Евгения прекараха около месец и половина в арестите във Франция. Въпросът за битовите условия в арестите и затворите остана да виси – това не е хотел, няма ВИП килии, реагираха различни фигури, а обикновените хора не ги и интересувало, защото не им се е налагало да бъдат там. Всъщност страната ни многократно вече е била осъждана за това в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, а обезщетенията ги плащаме всички ние, данъкоплатците.
Чакащите за белодробна трансплантация
Сериозен проблем за страната ни се оказа отказът българи, чакащи за белодробна трансплантация, да бъдат оперирани в Клиниката по белодробна хирургия в университетската болница във Виена. Около 15 души у нас чакат за трансплантация на бял дроб, същите даже протестираха пред сградите на МС и Министерството на здравеопазването. Въпреки уверенията на управляващите, че наши лекари ще бъдат изпращани да се обучават в чужбина или че чужди специалисти ще идват у нас да правят трансплантации, все още нищо от това не се случва. Междувременно хората умират, а в Агенцията по трансплантации, подобно на Фонда за лечение на българи в чужбина, стават само рокади, без да се предприемат конкретни действия. Специалисти пък препоръчват на болните просто да емигрират, за да получат шанс да живеят. Здравният министър апелира за стимулиране на донорството у нас, като дори призова църквата за подкрепа. Резултатите остават за следващата 2019 година. Все още не е ясно дали имаме договор и дали българин може да отиде на лечение във Виена.
Свободата на словото
За поредна година България бележи спад в индекса за свобода на словото и печата на „Репортери без граници“. В индекса за 2018 г. България падна с още две позиции, заемайки 111-о място. (За сравнение, през 2006 г., непосредствено преди приемането й в ЕС, беше на 36-о място.) Според индекса България не само е държавата в ЕС с най-несвободни медии, но е и единствената членка на съюза, поставена в категорията „трудна ситуация“, редом с Турция, Русия и Беларус. В глобалната класация страната е в една група с Боливия и Централноафриканската република.
Страната ни дори беше критикувана в това отношение в мониторинговия доклад на ЕК, което доведе до нови изказвания на премиера Борисов, този път не че свободата на словото си е проблем на журналистите, а че медийната свобода у нас е факт и това се виждало от карикатурите и протестите (средните пръсти по адрес на управляващите).
Случаите на домашно насилие у нас с фатален изход
Шумотевицата около Истанбулската конвенция не помогна на убитите от своя партньор или съпруг през 2018 г. жени – 30 за една година.
Красимира, Антония, Мария, Елена, Фатха, Десислава, Венета, Дарина… Това са част от имената в черния списък на жертвите на домашно насилие.
„Черният списък“ обаче у нас не се попълва с официални данни, тъй като в България не съществува статистика, която да следи реалния брой на пострадалите от домашно насилие. В световен мащаб, според данни на ООН, около 35% от жените се сблъскват поне веднъж с различна форма на насилие.
Споровете около Истанбулската конвенция и има ли в нея узаконяване на трети пол, джендъри и заплашени ли са сексуалната ориентация, достойнството и идентичността на българите заинтересуваха повече не само медиите, но и политическите партии. Плаха и дори по-скоро срамежлива беше инициативата за законодателни промени на Цвета Караянчева. Самият дебат в парламента и разбиранията на депутатите ни за това какво е любов, брак и добри отношения няма да коментираме. Както обществото не разбра дали в Истанбулската конвенция има джендъри, така и не разбра дали парламентът не одомашни насилието.
Мръсният въздух и горенето на отпадъци
На фона на отчитаните системни замърсявания на въздуха в цялата страна, в София е на път да бъде изградена инсталация за производство на енергия чрез изгаряне на RDF гориво от отпадъци. Темата остана без широк обществен дебат. Всички са категорични, че отоплението на твърдо гориво и горенето на боклуци са най-големите причинители на замърсяване, но въпреки това Столична община смята да инвестира 157 млн. евро, от които 67 млн. еврозаем, за изграждането на проекта, което със сигурност няма да направи въздуха на софиянци по-чист. Четирима общински съветници си поставиха противогази. Дали се продават по магазините?
Едновременно с това ЕК настоя България да изпълни решението на Съда на ЕС от април 2017 година за предприемането на ефективни мерки срещу мръсния въздух. В началото на януари България трябва да отговори на ЕК. Какъв ще бъде отговорът, може само да гадаем.
Агенцията за българите в чужбина
Скандалът около Агенцията за българите в чужбина като че ли отшумя твърде бързо. След като бяха повдигнати обвинения на шефа Петър Харалампиев, премиерът поиска закриване на агенцията, а пък лидерът на ВМРО поиска тя да бъде отново министерство.
Всъщност нито операцията на спецпрокуратурата в ДАБЧ, нито обвиненията досега не дават яснота има ли или няма схеми за закупуване на българско гражданство и дали те не работят и в момента, въпреки взетата глава на шефа на агенцията.
Годна ли е водата за пиене в София?
През май месец депутатът от БСП Таско Ерменков обяви във „Фейсбук“, че може водата в София да е замърсена и негодна за консумация. Обществото не за първи път се сблъсква със светкавичното разпространение на фалшиви новини на крилете на страха. За първи път в България тези криле бяха подсилени от институцията на народен представител и съответно на Народното събрание. И макар притесненията да бяха опровергани моментално от „Софийска вода“ и прокуратурата да беше сезирана, тя отказа да разследва. Самият Ерменков нито се извини, нито се разкая и едва ли е станал по-внимателен.
Вероятно предстои и през следващата година да се сблъскаме с подобен фейк. Дали българите си взеха бележка от тази или от фалшивите новини покрай чумата по дребните преживни животни – ще видим.
По данни на „Алфа рисърч“ 60% от сънародниците ни не проверяват дали една новина е фалшива.
Законът за личната помощ
След продължили близо половин година протести на родителите на деца с увреждания, правителството и парламентът решиха да се задвижат и да се опитат ако не да решат проблема, то поне да направят по-добри условията за хората с увреждания. Така в началото на декември беше прието едно от трите нови законодателства – Законът за личната помощ. Малката-голяма победа на протестиращите от „Системата ни убива“ остана в сянката на оставката на вицепремиера Валери Симеонов, въпреки че това беше като че ли първата реална крачка институциите да работят за хората, а не срещу тях.
Междувременно не стана ясно дали системата ще спре да убива. Не само децата с увреждания, ами всички българи.
Закриването на Фонд за лечение на деца
Фондът за лечение на деца заедно с Фонда за лечение на българите в чужбина от следващата година ще преминат към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Все още е дискусионно дали Общественият съвет към Фонда ще се запази. Така близо 15 години след създаването си Фондът за лечение на деца на практика ще престане да работи по задачите, заради които бе създаден. Новината не предизвика почти никаква реакция, включително и сред протестиращите в момента родители на деца с увреждания. След като беше създаден, за да поеме поне отчасти грижата и отговорността за лечението на деца в чужбина, държавата прехвърли административно структурата в НЗОК. Не е ясно до каква степен лечението на деца ще бъде осигурено. Във всеки случай в последните три години – откакто започнаха смените на директори на фонда без ясни основания и критерии – лавинообразно нарастват призивите за финансова помощ и кампаниите, събиращи дарения за лечение на деца. Между другото, през тази година окончателно приключи и разследването срещу бившия шеф на фонда Павел Александров, след като прокуратурата не протестира решението на съда за втори път да й върне обвинението. Така на практика се оказа, че показната акция на ГДБОП и разследващите във фонда, която срина не само авторитета му, но и лечението на деца, не е била обоснована.
Строежът на АМ „Струма“
От години изграждането на АМ „Струма“ определено събира общественото внимание. Освен обаче спорното решение за строителството на магистралата през Кресненското дефиле откритото древно римско селище край Благоевград в крайна сметка ще бъде залято с асфалт. Споровете за това кое е по-важно – магистралата или уникалните исторически археологически разкопки – бързо се претопиха от останалите акценти на дневния ред в страната. Накрая правителството прибягна до експертизата на БАН. От там с лека ръка заявиха, че намереното селище не е древния Благоевград – Скаптопара, и по този начин на практика позволиха артефактите, оцелели 2 000 години под пръст, да бъдат засипани от бетон и асфалт. Въпреки протестите на благоевградчани и личните инспекции и уверения на премиера Борисов, темата „Скаптопара“ остана в миналото.
Името „Северна Македония“
През първата половина на тази година Западните Балкани бяха неизменна част от репертоара на управляващите. След подписването на Преспанския договор и след като премина еуфорията от европредседателството обаче темата беше много малко коментирана, а у нас очевидно няма постигнат публичен консенсус за името „Северна Македония“ и териториалните гаранции за България и проблемите, които евентуално произхождат от това. Каква е точно позицията на Българската държава така и не стана ясно. Дали предизборно, или не, родни политици месеци след постигане на споразумението се сетиха да върнат темата на дневен ред, което пък беше усетено и сред македонските общественици. Тази тема, както и други като македонският език и общата ни история, предстои тепърва да се върнат на масата с гръм и трясък.
Номинацията на Ивайло Калфин за генерален директор на ОЛАФ
През 2018 година страната ни имаше добра възможност българин да застане начело на европейска институция. Става въпрос за възможността бившият външен и социален министър и евродепутат Ивайло Калфин да поеме председателското място на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Това обаче не се случи. Третото правителство на Борисов прецени, че не е нужно да застане зад кандидатурата на Калфин за генерален директор на ОЛАФ, макар че той потърси родна подкрепа.
Така той, подобно на Ирина Бокова миналата годна, не получи подкрепата на България, въпреки че на моменти бе спряган за фаворит в битката с финландеца Виле Итала.
Машинното гласуване
Неразбран остана и проблемът с новите промени в Изборния кодекс – машинното гласуване, както и електронното и дистанционно гласуване отпаднаха, въпреки дерзанията на българите зад граница. Според управляващите не можело да се гарантира сигурността на вота, а според опозицията машинното гласуване би било решение за честни демократични избори. Но без внимание мина признанието на ЦИК, че не може да гарантира сигурността на вота при машинно гласуване във всички секции. Според самото законодателство то трябваше да е факт за изборите за ЕП през пролетта на 2019 г. Така за пореден път самите управляващи не изпълниха това, което е заложено в закона от самите тях.
С последните промени в Изборния кодекс отпаднаха и номерата на партиите в изборните бюлетини. Мотивът – да няма повече 15/15-ки след вота. Обществото не само че не реагира остро на тези промени, а и малко запитаха изобщо защо Изборният кодекс се променя точно сега.
Незаконният зоопарк в Разград
Двете лъвчета Терез и Масуд, както и лъва Иван-Асен, които бяха спасени от незаконния зоопарк в Разград през 2017 година, отпътуваха за спасителния център „Фелида“ в Холандия. Съдбата на двете малки лъвчета развълнува хиляди, като се стигна дори до демонстрации пред Министерски съвет и нуждата от личната намеса на премиера. Часове след раждането те бяха отхвърлени от майка си и изпотъпкани в разградския зоопарк. Историята получи съответното медийно отразяване, но същинският проблем – условията в зоопарка и това коя институция позволява отглеждането на животни при ужасяващи условия и коя институция е отговорна за контрола над това, остана на заден план и продължение няма. От организацията „Четири лапи“ продължават с грижите за останалите животни и до този момент, а зоопаркът в Разград все още не е затворен. МОСВ мълчи.
Уран във водата на Хасково
Районна прокуратура – Хасково прекрати наказателното производство за укриване на информация за наличието на високо съдържание на уран в питейната вода на Хасково. Въпреки че скандалът около уранът в Хасково се разви предимно през 2017 година – с предупреждения за опасност, раздаване на минерална вода и поредната парламентарна комисия, чийто заседания се проточиха във времето, решението на прокуратурата от 2018 година е, че питейната вода в града е безопасна за здравето на човека и никой не е укрил информация. Дали обаче при такова разтакаване във времето хасковлии ще повярват и ще бъдат убедени, че са в безопасност? Решението на прокуратурата, пределно закъсняло, мина без отзвук, което само подкопава още доверието в институциите.
Законът за вероизповеданията
В парламента през есента влязоха промени в Закона за вероизповеданията – единият законопроект бе внесен съвместно от ГЕРБ, БСП и ДПС, а другият от Искрен Веселинов и група депутати от ОП. Преди това лично премиерът Борисов рекламира промените и консенсуса между политическите партии с това, че заплатите на свещениците ще се увеличат по подобие на тези на учителите. Така се урежда финансиране на вероизповеданията източноправославно и мюсюлманско със субсидия по модела на финансиране на политическите партии.
В продължение на цял месец евангелисти и протестанти организираха мирни протестни шествия в София и други градове на страната с предупреждението, че текстове от закона нарушават основни човешки права и че чрез закона се уреждат положения, които не са в неговия обхват – например борбата с тероризма и радикализма.
Целокупните оставки в БДЖ
След години на упадък на Българските държавни железници и поредица от скандали, но и инциденти, на 7 ноември късно вечерта трима от ръководството на БДЖ подадоха оставки – председателят на борда Велик Занчев, който е и зам.-министър на транспорта, главният изпълнителен директор Владимир Владимиров и финансистът на железопътната компания Филип Алексиев.
Първото обяснение за масовите оставки в БДЖ на транспортния министър Росен Желязков бе, че има лоша комуникация между отделните членове в управителните съвети и липса на работа в екип. В последствие Велик Занчев и Владимир Владимиров бяха освободени. При окаяното състояние на влаковете, инфраструктурата и логистиката по никакъв начин не стана ясно евентуалното подобряване на комуникацията в железницата дали и как ще се отрази на състоянието в холдинга и на обикновените граждани, които разчитат на влаковете.
Смяната на времето
Тази година Европейската комисия (ЕК) попита гражданите на ЕС дали желаят да се промени дългогодишната традиция по два пъти годишно да се сменя часовото време. През февруари Европейският парламент подкрепи резолюция, която призовава Комисията да направи задълбочена оценка, тъй като според законодателния орган смяната на часовото време оказва негативно влияние върху човешкото здраве. Безпрецедентното допитване продължи до 16 август, но към него сякаш българите останаха индиферентни, въпреки заявяваното желание за референдуми. Темата у нас премина по-скоро през няколко медии, едно-две социологически проучвания и отшумя, явно без сериозен интерес от страна на самите българи, свикнали да им местят часовниците, ритъма и нагласите.