Има една народна мъдрост – каквото човек сам си направи, няма кой друг да му го направи. Е, тя важи с пълна сила за представянето на БСП на тези парламентарни избори. БСП имаше всички шансове да е първа политическа сила. Партията бе мобилизирана. Промените, направени с немалко усилия от Корнелия Нинова, бяха преглътнати от повечето структури, защото срещнаха силно одобрение извън тях. Новите лица начело на листи създадоха за кратко брожения в някои региони, но партийното самосъзнание и дисциплина отново взеха връх. И така БСП тръгна към изборите със самочувствие на победител.
Окрилена от избирането на Румен Радев, партията повярва, че най-накрая хората ще разпознаят в нейно лице промяната. Че ще я подкрепят против статуквото на ГЕРБ. Тръгна с хъс да спечели и да докаже най-накрая, че може да управлява без скандали и сътресения.Не само надеждите на “Позитано” бяха такива. И прогнозите сочеха в тази посока. Май и Бойко Борисов беше се примирил, че може да остане в опозиция. И така, БСП тръгна много силно в тази кампания. Но по пътя колата започна да се обръща. бяха основните препъникамъни.Първо, агресивният тон, задаван от Корнелия Нинова. Нормално е в кампания двете основни партии да се конфронтират, но българинът не е свикнал на подобно поведение от жена. И тъкмо Борисов смекчи тона и започна да говори по-умерено, соцлидерката иззе неговата досегашна роля.И за разлика от кампанията на Румен Радев отпреди три месеца, която спечели електората с умерения и спокоен тон, сега агитацията на червените бе не просто агресивна, а дори с нотки на отмъстителност. Създаде се усещане, че ще бъде променена посоката на България и колкото и БСП да твърдеше, че ЕС и НАТО нямат алтернатива, хората не ѝ повярваха. Така, вместо да мобилизира повече хора, кампанията отблъсна част от тях. Не на шега наблюдатели заключиха, че БСП е намерила своя Борисов, но в пола.“Демокрацията ни отне много.” Това е изречението, което сложи втория камък под колелата на червените. Вярно, извадено от контекста, но бе умело използвано от опонентите на Нинова и я накара да влезе в обяснителен режим. И колкото и тя да твърдеше, че е манипулация, самата мисъл, че можеш да обявиш как демокрацията нещо някому отнема, бе достатъчно шокираща. Този път отблъсна част от периферията, която имаше нагласа да подкрепи БСП като наказателна акция срещу Борисов.И третата фатална грешка беше неумелата шега на младата звезда на червените Крум Зарков в едно тв студио: “Извинявайте, че закъснях, но с друга група ченгета от ДС крояхме планове как да мъчим нечий дядо!“Дали бе подхвърлено от неопитност, или бе предварително режисирано – не стана ясно. Дори да се приеме, че репликата бе адресирана персонално към Борисов, който наскоро пак разказа как дядо му е бил убит от комунистите, това изречение бе прието като подигравка с паметта на жертвите на комунистическия режим.</p><p>На всичко отгоре “шегичката” на внука на ген. Кацамунски (шеф на Главно следствено управление) бе посрещната с одобрително потупване от Нинова. Това взриви социалните мрежи, те отхвърлиха бурно и последвалото извинение на Зарков.ГЕРБ спечели не толкова защото повече българи заобичаха Борисов, а защото те не харесаха БСП. По ирония се получи огледален образ на президентските избори, когато част от хората гласуваха за Радев не защото много харесаха генерала, а за да накажат Борисов. Вярно е, че БСП се представи доста прилично – резултатът е удвоен спрямо катастрофалния срив след Орешарски. Но всъщност с тези над 955 хил. гласа тя върна нивата си от 2013 г., когато взе близо 943 хиляди. Нинова постигна основната си цел – стегна и консолидира партията си, мобилизира левия вот, повтори резултата от 1-ия тур на Радев. Но не успя да го надскочи. Защото, казано в стила на Нинова, демокрацията отне на БСП победата.