1200 миньори и енергетици от „Марица изток“ ще се включат в протестното шествие в София, организирано от конфедерацията на труда „Подкрепа“ в защита на добива на електроенергия от български лигнитни въглища.
Шествието ще започне в 13 часа от сградата на Националната художествена галерия и ще премине покрай основни министерства, от които се очаква да решат проблема.
По информация на БНР 25 автобуса с работещи в миньорския комплекс пътуват към столицата. Те ще поискат сигурност за своята работа и гаранции за енергийната независимост на България. Ще настояват правителството да вземе спешни
мерки, които да запазят производството на електроенергия от български лигнитни въглища.
Шествието ще започне в 13.00 ч. от пл. „Княз Александър I“ и ще бъде с маршрут: бул. „Цар Освободител“, ул. „Г. Раковски“, Министерство на икономиката, ул. „Г. Раковски“,
Представителство на ЕК в България, ул. „Г. Раковски“, бул. „Цар Освободител“, Президентство, бул. „Княз Ал. Дондуков“, КЕВР, бул. „Княз Ал. Дондуков“, ул. „Веслец“, Министерство на енергетиката, ул. „Триадица“, ул. „Сердика“, ул. „Искър“, ул. „Екзарх Йосиф“, бул. „Мария Луиза“, Министерство на околната среда и водите, бул. „Мария Луиза“, бул. „Тодор Александров“, бул. „Цар Освободител“.
В него ще се включат и синдикални структури от металургическата и химическата промишленост, като общият брой на протестиращите се очаква да е 2000 души, съобщават от „Подкрепа“. Оттам допълват, че митинг-шествието е организирано така, че да затрудни минимално движението в столицата.
Проблемът с добива на енергия от лигнитни въглища възникна заради завишаване на екостандартите за големите горивни инсталации. Тази насока важи за всички страни в ЕС. България настоя да се преразгледат предложените стойности, за да се запази отрасълът, който е един от ключовите у нас. „Марица изток“ осигурява около 40% от енергията в страната.
Евентуалните рестрикции ще засегнат пряко около 10 000 души, които работят в комплекса, а косвено – още 110 хил. в свързани индустрии. Освен рискове, свързани със сигурността на енергийните доставки, енергийната независимост и националната сигурност, новите емисионни стойности крият риск и от загуба на конкурентоспособност за икономиката, деиндустриализация и обезлюдяване на цели региони в страната.