1800 са децата на бежанци в България, за които е подадена молба за международна закрила. От тях 1200 са регистрирани като непридружени. 1601 от децата са непълнолетни, а 215 са малолетни. Почти всички са момчета.
Това заяви Ева Жечева – председател на Държавната Агенция за закрила на децата, съобщи БГНЕС. Един от основните проблеми е, че доскоро страната ни не е имала и ясно чисто законово как да се помогне на тези деца и как да се гарантира сигурността им. По закон децата до 18-години не могат да бъдат задължавани да остават насила в бежанските центрове и по тази причина много от тях ги напускат и се озовават във вътрешността на страната ни. За миналата година у нас има 460 такива деца. Какво се случва с тях след това никой не знае. Има случаи, когато дете, регистрирано в България и избягало от центъра, след това е намирано в Германия, където то само е открило родителите си.
Друг съществен проблем е и радикализацията на децата – използването им за тероризъм. У нас през 2015 г. е имало такъв случай в София с братче и сестриче на възраст между 12 и 14 години, които са пристигнали от Германия. Там те са живели в изолирана и крайно религиозна обстановка, където са били обучавани еднотипно и основно в религиозни практики.
В София те са пристигнали с баща си и са пътували за Сирия. След като са били заловени, децата са били настанени в кризисен център и са отказали да се хранят и да пият вода, заради което наблюдаващият прокурор е разпоредил да бъдат прехвърлени в МВР болница, където с помощта на преводачи е работено с тях. След като са укрепнали, децата са били върнати в Германия. Каква е съдбата на всички деца на бежанци остава неясно дори и след като бъдат регистрирани и се положат грижи за тях, защото още с пристигането си в страната тези деца са с неустановена възраст.
Освен това в повечето случаи пътуват с хора, с които нямат никаква роднинска връзка. Не е изключено тези деца да са отвличани от трупи бежанци, минаващи границите без паспорт, което затруднява установяването на връзката с децата от държавните органи. Когато бъдат регистрирани тези деца могат да получат настойничество от някой от групата бежанци, с които пътуват, но могат да получат настойничество и от кметовете на общините.
Българският червен кръст и различни неправителствени организации работят заедно с държавните власти, за да се помогне на тези деца, но в повечето случаи става ясно, че защита може много трудно да им се предостави точно заради статута им и заради това, че трудно могат да се установят връзките им с хората, с които пътуват, посочи Жечева. Повечето деца, които са в това положение са от Афганистан, Ирак, Палестина и Сирия.
Тази тема ще бъде една от основните по време на конференция на високо ниво за стратегията на Съвета на Европа за правата на детето, която ще се проведе на 5 и 6 април. Фокусът в стратегията на Съвета на Европа за правата на детето, която ще бъде представена в София, ще бъде върху пет области – равни възможности, участие на всички деца, живот без насилие, детско правосъдие и права на детето в цифрова среда./актоално