На два пъти величеството е заповядвал изваждането от ареста на служащ варненец
Руско Керемедчиев се просълзява, когато мине край своя кораб „Дръзки“, превърнат в музей
103-годишният Руско Керемедчиев е живата история на военния ни флот. Изкарал службата като кормчия на кораба „Дръзки”, макар и в мирно време, личната съдба на варненеца е кръстопът на хора и събития от случващото се в България след Балканската война, на която самият той е връстник.
През 30-те години на XX век „Дръзки” е флагмански кораб на отряда торпедоносци. Цар Борис III излиза на него в открито море по време на учения на флота. Заради това само „Дръзки” е имал специално покритие на палубата.
Руско Керемедчиев помни деня, в който постъпва във флота – 10 октомври 1933 г. Успешно изкарва задължителното персонално обучение и го прехвърлят на кораба „Дръзки”. От общо 24 месеца военна служба 17 минават на торпедоносеца.
Матросът стои непосредствено до командира и извършва физическата дейност по управление на кораба. До него е капитанът. А често пъти – царят. Обичайно било Борис III да задава въпроси от компетентността на военноморските хора. По навик от казармата служещият отговарял с глас като картечница. Величеството му пояснил, че в тези условия не се изисква подобна церемониалност.
Опознавайки матроса, царят безусловно се застъпва за него след време, когато при внезапно възникнали обстоятелства Руско се озовава в ареста. Първият случай. Моряците откарвали до двореца „Евксиноград” делегация от Полша. Предводителят на гостите толкова бързал да слезе, че възникнала опасност за живота му. Още не били изпънати корабните въжета, когато напирал да се спуска. Без ничия команда, Руско така го избутва, че полякът се търкулва на палубата. 21-годишният мъж веднага е вкаран в приспособената дупка в кораба, метър на метър. Да, но царят пожелава да се даде обяд за екипажа на „Дръзки”. Монархът изрично пита къде е Руско. Младши офицерът рапортува, че е арестуван. Борис III нарежда да го доведат. Пристига под охраната на пушки и щикове. Царят се интересува за неговата версия защо е стигнал до ареста. И веднага разпорежда да го върнат на свобода. Моряците получават и по чаша вино, което си е лукс за тежката им, свързана с ограничения служба.
Рулевият на кораба герой от Балканската война се просълзява при всяка своя разходка край брега днес, и най-вече минавайки край кораба „Дръзки”, който от 1957 г. е експонат във Военноморския музей на Варна. В паметта му нахлуват още спомени. Като този как щял да остане без ръка.
По време на учение се наранява на телено въже. Смята го за безобидно, за да алармира за състоянието си, но на другия ден ръката му се подува и посинява. Става негоден за кормчия и го преместват да е часовой. И ето че Борис III отново идва на кораба, а часовоят е длъжен да му подаде специално направеното въже и да му козирува. Монархът се качва и пита защо не му козирува. Така разбира истината за подутата ръка. По нареждане на царя се вика фелдшер, развързва се ръката на служащия и се разбира, че състоянието му се влошава. Изпращат го във военна болница и там прогнозата е страшна – да се ампутира ръката. Младият мъж си казва, че без ръка изобщо не вижда смисъл от живота занапред, и отказва операцията. По чудо обикновен фелдшер приема на своя отговорност да се опита да му спаси ръката. Прави му компрес с т.нар. куршумена вода. До 24 часа подутината започва да спада. През това време Борис III получава информация на всеки три часа как се променя състоянието на Руско.
Той е виждал величеството и по къси гащи в открито море. Лодката на „Дръзки” отива на учение в устието на Камчия и там се засича с друга с лодка – в която Борис III е само по гащета. Козируват му, но се шегуват, че са отдали почит на голо. 103-годишният днес моряк си спомня и за стар рибар, преселник от Русия след Октомврийската революция. Царят го заприказвал и после поръчал на адютанта си да му дари 50 лева. След малко лодките пак се засичат и Борис шеговито пита руснака какво ще си купи с 50-те лева. Онзи отговаря, че вече ги е изпил. Главнокомандващият отново поръчва да му дадат още толкова.
Друга среща кара Руско да си спомня с благоговение за своя върховен началник от морската казарма – царя. По време на ремонт на „Дръзки” Руско участва в боядисването му. Някакъв цивилен се приближава към него и го разпитва за работата му. Руско отвръща троснато, за да се отърве. Не защото не е сговорчив, а защото току-що е излязла заповед на военните да не общуват с непознати. Причината – внедрени агенти на комунистическите служби в морското дело. Непознатият не разбира от дума и се маха чак когато отнася псувня. Оказва се, че е принц Кирил. Руско разбира това чак когато го арестуват. А то се случва много скоро… Но ето че Борис минава да разгледа как върви ремонтът. Като не вижда своя познайник, пита за него. Поръчва да го доведат. „Какво си направил?”, пита го. Матросът не крие: „Напсувал съм вашия брат“. „Значи и мен псуваш!“, реплика на Борис. Което би означавало смъртна присъда. Руско не се гневи, нито противи. Казва, че за него принцът е бил цивилен, т.е. законът е спазен. „Да се освободи!”, нарежда величеството.
„Бяха години, когато България търпеше последствията от Ньойския договор. Страната се бе напълнила с бежанци от Източна Тракия, какъвто съм и аз – бил съм на 3-4 години, когато идваме от Одринска Тракия в с. Градец, Котелска околия. Но въпреки сложното и напрегнато време хората живееха задружно, сега всички против всички”, не може да разбере днешните порядки силният мъж, чиито сълзи са само по морето.
Източник: в-к Уикенд