Пандемията донесе печалба на едни, но огромни загуби за други. Според благотворителната организация Oxfam десетте най-богати мъже в света са станали още по-богати, но все повече обикновени хора живеят в бедност.
По-ниските доходи на най-бедните в света са допринесли за смъртта на 21 000 души всеки ден, се твърди в доклада. Но 10-те най-богати мъже в света са удвоили общото си състояние от март 2020 г., съобщава Oxfam.
Oxfam обикновено публикува доклад за глобалното неравенство в началото на срещата на Световния икономически форум в Давос.
Това събитие обикновено събира хиляди корпоративни и политически лидери, известни личности, активисти, икономисти и журналисти, които се събират в швейцарския ски курорт за панелни дискусии, партита с напитки и приятни разговори.
Въпреки това за втора поредна година срещата (насрочена за тази седмица) ще бъде онлайн заради появата на варианта на „Омикрон“. Дискусиите тази седмица ще включват вероятния бъдещ път на пандемията, справедливостта при разпределението на ваксините и енергийния преход.
Дани Срискандараджа, главен изпълнителен директор на Oxfam GB, каза, че благотворителната организация насрочва доклада си всяка година, за да съвпада с Давос, за да привлече вниманието на икономическия, бизнес и политически елити.
„Това, което се случва тази година, е невиждано“, обяснява той. „По един нов милиардер се появяваше почти всеки ден по време на тази пандемия, докато 99% от световното население е в по-лошо положение поради локдауните, по-ниска международна търговия, по-слабият международен туризъм. А в резултат на това 160 милиона повече хора бяха изтласкани в бедност.“
„Има дълбоки недостатъци в нашата икономическа система“, добавя той.
Според данни на Forbes, цитирани от благотворителната организация, 10-те най-богати мъже в света са Илон Мъск, Джеф Безос, Бернар Арно и семейството му, Бил Гейтс, Лари Елисън, Лари Пейдж, Сергей Брин, Марк Зукърбърг, Стив Балмър и Уорън Бъфет.
Докато общо богатството им нарасна от 700 милиарда долара на 1,5 милиарда долара, има значителни различия между тях, като състоянието на Мъск нарасна с повече от 1000%, докато това на Гейтс нарасна с по-скромните 30%.
Как Oxfam изчислява цифрите?
Докладът на Oxfam се основава на данни от списъка на милиардерите на Forbes и годишния доклад на Credit Suisse Global Wealth, който дава разпределението на глобалното богатство от 2000 г.
Проучването на Forbes използва стойността на активите на дадено лице, главно собственост и земя, минус дългове, за да определи какво той или тя „притежава“. Данните не включват заплати или доходи.
Методологията е била критикувана в миналото, тъй като означава, че студент с големи дългове, но с висок потенциал за бъдещи доходи, например, ще се счита за лош представящ се според използваните критерии.
Oxfam също така казва, че поради факта, че цените са се повишили по време на пандемията, се е наложило да се коригира инфлацията, използвайки индекса на потребителските цени в САЩ (CPI), който проследява колко бързо се увеличава цената на живота с течение на времето.
В доклада на Oxfam, който също се основава и на данни от Световната банка, се казва, че липсата на достъп до здравеопазване, гладът, насилието, основано на пола и климатичните промени са допринесли за една смърт на всеки четири секунди.
В него се казва, че 160 милиона души повече живеят с по-малко от $5,50 на ден, отколкото биха били без въздействието на пандемията COVID.
Световната банка използва $5,50 на ден като мярка за бедност в страните с по-висок среден доход.
В доклада се казва още:
– Пандемията принуждава развиващите се страни да намалят социалните разходи с нарастването на националните дългове
– Равенството между половете се е върнало назад, като сега работят 13 милиона жени по-малко, отколкото през 2019 г., и над 20 милиона момичета са изложени на риск никога да не се върнат на училище
– Етническите малцинствени групи са най-засегнати от COVID, включително бангладешците от Обединеното кралство и чернокожото население на САЩ
„Дори по време на глобална криза нашите несправедливи икономически системи успяват да осигурят неочаквани печалби на най-богатите, но не успяват да защитят най-бедните“, казва Срискандараджа.
По думите му политическите лидери сега имат историческата възможност да подкрепят по-смели икономически стратегии, за да „променят смъртоносния курс, по който сме тръгнали“.
Това трябва да включва по-прогресивни данъчни режими, които налагат по-високи налози върху капитала и богатството, като приходите се изразходват за „качествено универсално здравно обслужване и социална защита за всички“, казва Срискандараджа.
Oxfam също така призовава за отмяна на правата на интелектуална собственост върху ваксините срещу COVID-19, за да се даде възможност за по-широко производство и по-бързо разпространение.
По-рано този месец президентът на Световната банка Дейвид Малпас изрази загрижеността си относно разширяването на глобалното неравенство, като изтъкна, че въздействието на инфлацията и мерките за справяне с нея вероятно ще нанесат повече щети на по-бедните страни.
„Перспективите за по-слабите страни все още изостават все повече и повече“, каза той.