Малко са историите, които имат силата да ни покоряват много по-силно от тези, които остават неразгадани. Кодовете, пъзелите, загадъчното изкуство и символите ни провокират с интригата, която съдържат в себе си. Защо тяхното послание е кодирано? Какви велики тайни може да крият? Въпреки усилията на най-добрите историци, умни криптографи и решителни иманяри, историята е пълна със загадки, които продължават да ни вълнуват и до днес.
Те малко приличат на измислените истории, включени например в книгата и филма „Шифърът на Леонардо“ („The Da Vinci Code“) или пък във филма „Съкровището“ (“National Treasure”), но са много по-заплетени и вълнуващи, може би и поради факта, че са напълно истински.
Илюстрация от ръкописа на Войнич. Снимка: Wikimedia
Ръкописът на Войнич
Ръкописът носи името на полско-американския книжен антиквар Уилфрид М. Войнич, който го придобива през 1912 г. Ръкописът представлява книга от 240 страници, написана на език или скрипт, който е напълно непознат. Страниците са пълни с цветни рисунки на странни схеми, събития и растения, които не отговарят на нито един от известните видове.
Това допълнително заплита интригата с документа и трудността да бъде дешифриран. Оригиналният автор на ръкописа остава неизвестен, но въглероден анализ е показал, че ръкописът е направен някъде между 1404 и 1438 година. Заради енигматичността му е наречен „най-тайнственият ръкопис в света“.
Има много теории за произхода и природата на ръкописа. Някои смятат, че това би трябвало да е фармакопея (лекарствен сборник), която има отношение по теми от средновековната или началото на съвременната медицина. Много от картините на билки и растения намекват, че това е учебникът на някой алхимик.
Фактът, че много от диаграмите изглеждат като астрономически описания, в съчетание с неидентифицираните биологични чертежи, дори карат някои теоретици да предполагат, че книгата може да има извънземен произход.
С едно нещо обаче повечето анализатори са съгласни – книгата е малко вероятно да бъде мистификация, ако се имат предвид обемът от време, пари и детайли, които са необходими за направата на ръкописа.
Така изглежда скулптурата пред сградата на ЦРУ. Снимка: Wikimedia
Kриптос
Криптос е мистериозна криптирана скулптура, проектирана от художника Джим Санборн, която се намира точно пред централата на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния. В действителност скулптурата е толкова загадъчна, че дори агентите от ЦРУ не са разбили напълно кода ѝ.
Тя се състои от четири надписа. Въпреки че три от тях са напукани, те са разчетени, но четвъртият остава неразгадаем. През 2006 г. Санборн подсказва, че има улики от първия до последния надпис, а през 2010 г. издаде друга следа: С буквите 64-69 NYPVTT в част 4 е кодирана думата БЕРЛИН.
Шифрите на Бийл
Шифрите на Бийл са набор от три шифровани текста, които се предполага, че разкриват мястото на едно от най-големите заровени съкровища в историята на САЩ: несметни количества злато, сребро и скъпоценни камъни. Съкровището първоначално е било открито от мистериозен мъж на име Томас Джеферсън Бийл през 1818 г. в Колорадо.
От трите текста само вторият е разшифрован. Интересен факт е, че Декларацията за независимост на САЩ е била използвана като ключ за шифъра. Друг любопитен факт е, че Бийл има същото име като автора на Декларацията за независимост и трети президент на САЩ.
Разшифрованият текст разкрива окръга, в който е било заровено съкровището: Бедфорд Каунти, Вирджиния, но точното му местоположение е вероятно кодирано в една от останалите неразшифровани части. И до ден днешен иманяри преравят склоновете на Бедфорд Каунти като копаят често незаконно, търсейки плячката.
Близък кадър на Диска от Фестос. Снимка: Wikimedia
Дискът от Фестос
Мистерията на Диска от Фестос се върти около една история, която звучи като част от филм за Индиана Джоунс. Открита е от италианския археолог Луиджи Перние през 1908 г. в минойския дворец Фестос на остров Крит, за който се смята, че е бил убежище на Радамантис – брат на цар Минос. Дискът е изработен от печена глина и съдържа тайнствени символи, които вероятно представляват непозната форма на йероглифи. Смята се, че е направен през второто хилядолетие преди Христа.
Някои учени смятат, че йероглифите приличат на символите на Линейно А и Б писмо, скриптове използвани някога в дешифрирането на текстове от древен Крит. Единственият проблем? Дешифрирането на Линейното А писмо също се изплъзва на специалистите. И до днес дискът остава една от най-известните загадки на археологията.
Надписът „Et in Arcadia ego“ върху плочата. Снимка: Wikimedia
Надписът в Шъгбъро
Ако погледнете отдалеч паметника, намиращ се в Шъгбъро – имение от 18 век, принадлежащо към графство Личфийлд в област Стафордшир, намиращa се в централната част на главния британски остров, едва ли ще видите в него нещо повече от изваяно пресъздаване на известната картина на Никола Пусен „Аркадийски овчари“. Ако погледнете по-отблизо обаче, ще забележите любопитна поредица от букви: DOUOSVAVVM – код, чието дешифриране продължава вече над 250 години.
Въпреки че самоличността на автора на кода остава загадка, някои считат, че той може да бъде улика, оставена от Ордена на тамплиерите за местонахождението на Светия Граал. Много от най-великите умове в света са се опитвали да разбият кода и са се проваляли, в това число и Чарлз Дикенс и Чарлз Дарвин.
Повечето спекулации идват обаче от самата картина на Пусен, която изобразява овчари, които разглеждат малка гробница, върху която е изписан латинският надпис „Et in Arcadia ego“ – „И в Аркадия съм“, където под „съм“ се разбира смъртта. За тези думи обикновено се смята, че напомнят неизбежността на смъртта, но покрай книгата “Светата кръв и свещеният Граал” има спекулации, че латинският израз е анаграма, която сочи къде се намира Светият Граал.
Това е бележката, оставена в книгата на Хаям. Снимка: Wikimedia
Случаят Таман Шуд
Случаят Таман Шуд е смятан за една от най-големите мистерии в Австралия. Историята се зъвърта около неидентифициран мъж, намерен мъртъв през декември 1948 г. на плажа Самъртън в Аделаида, Австралия. Мъжът според специалистите най-вероятно е бил отровен. Самоличността му и до ден днешен остава загадка.
През юни 1949 г., когато следователи прегледали отново тялото на мъртвия, открили таен джоб в дрехите му, в който лежало парче хартия, на което било написано „Taman Shud“. Фразата се превежда като „край“ или „завършек“.
Оказало се, че листът е откъснат от сборника с поезия на Омар Хаям „Рубаят“ (сборник с около хиляда четиристишия (рубаи), които са на философска тема и имат висока литературна стойност). Това накарало всички медии на континента да търсят книгата, от която е била откъсната последната страница.
Търсенето било успешно. Открили един човек, който притежавал копие от рядкото първо издание на “Рубаят” в превод на Едуард Фицджералд, което мъжът обяснил, че е намерил на задната седалка на колата си в нощта преди да открият тялото на непознатия мъж. На задната корица с молив било написано небрежно и криптирано съобщение.
Поради съдържанието на поемата на Хаям, много от специалистите смятат, че посланието може да представлява някакъв вид предсмъртно писмо, което мъжът е оставил, но кодът, който е написал, остава неразгадан и до ден-днешен, както и целият случай.
Паметната разпечатка с уловения сигнал. Снимка: Wikimedia
Сигналът Wow
Една лятна нощ през 1977 г. Джери Емън, доброволец към организациите, търсещи извънземен разум, обединени под общото наименование SETI (Search for Extraterrestrial Intelligence) вероятно е станал първият човек, който е получил съзнателно съобщение от извънземния свят.
Емън е сканирал радиовълни от дълбокия космос, надявайки се на случаен принцип да намери сигнал, чиито отличителни белези могат да подскажат, че сигналът е изпратен от интелигентни извънземни, когато изведнъж забелязва необичайно “прескачане” в графиките от измерванията.
Сигналът е продължил в рамките на 72 секунди. Толкова, колкото е най-дългият период от време, което би могло да се измерва от сателита, който Емън използва. Сигналът е бил силен и изглежда е предаван от място, където човек не е стъпвал… в съзвездието Стрелец, близо до звездата, наречена Tau Sagittarii, намираща се на 120 светлинни години от нашата синя планета.
Емън е написал буквите Wow! на оригиналната разпечатка на сигнала. Всички опити за повторно улавяне на сигнала са се провалили, което води до много противоречия относно мистерията, свързани с произхода на сигнала и неговото значение.
Едно от писмата на Зодиака. Снимка: Wikimedia
Зодиакалните писма
Зодиакалните писма са серия от четири криптирани съобщения, за които се смята, че са били написани от известен американски убиец, наричащ се Зодиака. Става дума за сериен убиец, който тероризира жителите на района на залива на Сан Франциско в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век.
Вероятно писмата са написани като форма на присмех срещу журналисти и полицията, които са издирвали мъжа. Едно от посланията е дешифрирано, но кодовете на останалите три остават неразбиваеми. Самоличността на Зодиака също остава загадка, след като през 1970 г. спират и убийствата.
Паметникът с изписаните закони. Снимка: Wikimedia
Каменният пътепоказател от щата Джорджия
Понякога го наричат „Американския Стоунхендж“. Това е гранитен паметник, издигнат в Албърт Каунти, Джорджия, през 1979 г. Камъните са гравирани на осем езика – английски, испански, суахили, хинди, иврит, арабски, китайски и руски език – всеки от камъните предава 10 „нови“ заповеди (по подобие на Десетте Божи заповеди, срещани на 2 места в Библията) за „Епохата на разума.“ Разположението на камъните е съобразено и с някои астрономически линии.
Въпреки че той не съдържа кодирани съобщения, неговите предназначение и произход остават забулени в мистерия. Предполага се, че изработването на камъка е поръчано от човек, който не е идентифициран. Мъжът е оставил единствено инициалите си върху камъка – “РК Християнин”.
От 10-те заповеди, първата е може би най-противоречивата: „Поддържайте човечеството под 500 000 000 във вечен баланс с природата“. Много хора приемат тази заповед като позволение за избиването на човешкото население до определен брой. Същият текст е основен мотив за критиците на камъните, които искат те да бъдат премахнати.
Според някои любители на конспирациите, камъните са проектирани от „тайно Луциферианско общество“, което призовава за нов световен ред.
Ронгоронго изписан върху артефакт. Снимка: Wikimedia
Ронгоронго
Ронгоронго е система от мистериозни йероглифи, изписани върху различни артефакти, открити на тихоокеанския Великденски остров, прочут с т. нар. моаи – уникални причудливи каменни статуи, изобразяващи човешки фигури. Мнозина вярват, че представляват изгубена система за писане или някакъв вид пиктографско писмо, което може да е едно от първите независими форми на писане в човешката история.
Глифовете (това е наименованието на всяко конкретно изображение от дадена писмена система) остават неразгадаеми и до днес и все още пазят истинските си послания. Някои специалисти вярват, че текстът може да предлага причините за изчезването на цивилизацията, населяваща Великденския остров.