Близо 5 години, след като ЕС постигна консенсус и излезе с общи правила и изисквания за сертифицирането на биовино, в България има повече от 10 сертифицирани производители, казва пред БТА изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) Красимир Коев. Според него биовиното се търси на българския пазар и производството на биологичните напитки постоянно се увеличава.
Коев прогнозира, че през следващите 2 до 5 години броят на биологичните винарски предприятия ще се увеличи двойно. По думите му при българските гроздо- и винопроизводители се наблюдава стремеж към защитените географски указания и там също ще има развитие и увеличени количества. Освен на вътрешния пазар биопродукцията успешно се предлага и на пазара в Германия, каза Коев.
България е участвала в международен проект за биовино, който е приключил, заедно с Франция, Италия, Испания, Португалия и Германия, казва проф. Мартин Банов, зам.-директор на Института по почвознание „Н. Пушкаров“. В проекта България се е включила с отглеждането на мавруд с участието на завод в Асеновград.
Виното, което се получава по биологичен път чрез щадящи природата и лозето методи, е с най-високи качества. Тогава имаме по-ниски количества продукция, защото не се използват интензивни методи за стимулиране на растежа. За сметка на това обаче гроздето е с възможно най-високи показатели, отчита проф. Банов.
Специално за мавруда той казва, че съдържа голямо количество антиоксиданти и при умерена консумация на този сорт резултатите са много положителни в здравословно отношение.
Водещи биопроизводители на вино в Европа са Италия, Франция и Испания. Като цяло площите на биологично грозде в ЕС са няколко десетки хиляди хектара от общо милиони хектара лозя.