От Министерството на финансите публикуваха законопроекта за Бюджет 2019 г. От ведомството на Владислав Горанов публикуваха и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г., която мотивира заложените параметри в Бюджет 2019.
Приоритетите на бюджетната рамка за 2019 г. са социалната политика, образованието, отбраната и политиката по доходите.
И в Бюджет 2019 г. се продължава стремежът разходите за отбрана да достигнат до 2% от БВП до 2024 г. Разходите за отбрана възлизат на 1 839,3 млн. лв., което представлява 1,58 % от БВП. Осигурени са пари за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана. Според мотивите, в Бюджет 2019 г. Има пари за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за армията.
В бюджета е заложено увеличение на Минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г. Тя ще стане 610 лв. от 1 януари 2020 г. От 1 януари 2021 г. минималната заплата ще бъде 650 лева.
Заложена е мярка за увеличение с 10% на средствата за заплати и осигурителни вноски в бюджетния сектор от 2019 г. Според МФ, това дава възможност за увеличаване на заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати.
За 2019 г. се предвижда увеличение на учителските заплати средно с 20 %, за да може през 2021 г. два има удвояване на възнагражденията им спрямо 2017 г.
В настоящата прогноза се запазват целите за бюджетното салдо. Предвижда се през 2019 г. дефицитът да е 0,5% от БВП, а за 2020 г. – балансирана бюджетна позиция, която се запазва и през 2021 година.
Според мотивите на МФ като процент от БВП има намаление при приходите за периода 2019-2021 г. от 37,7% до 35,8%. В номинален размер приходите се увеличават, като от 43 857,0 млн. лв. за 2019 г. се очаква да достигнат 47 582,3 млн. лв. през 2021 година, пише в мотивите на Бюджет 2019 г.
Разходите, изразени като процент от БВП, за периода 2019-2021 г. също бележат спад от 38,2% до 35,8%. В номинален размер разходите се увеличават, като от 44 457,0 млн. лв. за 2019 г. се очаква да достигнат 47 582,3 млн. лв. през 2021 година.
В частта на данъчната политика са отчетени ефектите от настъпилите към момента промени в данъчното законодателство, свързани с реализиране на мерки за подобряване на събираемостта, стимулиране на икономическото развитие, намаляване на административната тежест и въвеждане в националното законодателство на разпоредби от европейското право в областта на данъците.
Очаква се запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица, което допринася за повишаване на икономическия растеж и има положително влияние върху търсенето и предлагането на труд.
В сферата на социалната политика са предвидени: 40,4 млн. лв. допълнително за всяка година от прогнозния период (50 % повече спрямо средствата през 2018 г.). Парите са за целеви помощи за отопление. Предвиждат се 150,0 млн. лв. допълнително за всяка година до 2021 г. За хората с увреждания и проекта на Закон за личната помощ при тяхното приемане.
7,0 млн. лв. във връзка с въвеждането на нов вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител, съгласно промените в Закона за семейни помощи за деца, като размерът на помощта за 2019 г. е 115 лева.
Политиките за достъпно и качествено образование става чрез цялостен интегриран подход, базиран на обвързаните и съгласувани действия на институциите на национално и местно равнище.
Източник: МФ
Предвиден е и допълнителен ресурс за подпомагане на общините от 4-та и 5-та категория за подобряване състоянието на социалната и техническа инфраструктура на територията им. Право да получават изравнителна субсидия през 2019 г. имат общините, чиито постоянни данъчни постъпления към 31 декември 2017 г. на един жител са по-ниски от 120% от равнището им за страната на един жител.
В мотивите е залегнало, че приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на ЕС, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.
Прогнозата на Бюджета за периода 2019-2021 г. е намаление на държавния дълг от 22,2 млрд. лв. през 2019 г. до ниво от 22,0 млрд. лв. към края на 2021 г., респективно от 19,1% до 16,5% от прогнозното ниво на БВП.
Нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 22,5% до 17,7 % от БВП или между 24,3-23,5 млрд. лв.
„Прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респективно водещата позиция на Република България сред 28-те държави членки на ЕС по отношение на ниското ниво на дългова тежест, пише в мотивите към Бюджет 2019 г.
1 145 млн. лв. излишък в „Държавно управление“ за 2017 г.
Дългът на България за 2017 г. е в размер на 25 908 млн. лв.
Запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, се заявяват сред основните цели на Бюджет 2019 г. В целите е и подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, обясняват от ведомството на Владислав Горанов.