30% от българите не възнамеряват да гласуват на изборите за Европейски парламент. Това показва проучване на Агенция „Афис“, направено в периода 14-19 януари тази година сред 1010 души.
Събраните данни сочат, че битката за първото място ще бъде оспорвана, тъй като шансовете на двете водещи политически сили БСП и ГЕРБ са практически изравнени. В рамките на статистическата грешка се отчита леко предимство за червената партия – 1,2%.
Проучването сочи, че е малко вероятно нов играч да се намеси в спора за призовото място. Традиционно на трета позиция се нарежда ДПС с общо 7,7%.
Незнайно защо от „Афис“ мерят политическо присъствие и на Реформаторски блок, при положение че той не съществува като политическа формация.
Въпреки зачестилите изявления по повод на предстоящите избори интересът към тях остава на традиционно ниско ниво. Едва 35% от хората посочват, че със сигурност ще гласуват, като те са предимно привърженици на три партии – БСП, ГЕРБ и ДПС.
Останалите партии разполагат със сравнително малки шансове за успех. Единствено коалицията „Обединени патриоти“ разполага с потенциална възможност да се сдобие с най-много един мандат, но и това не е сигурно.
Общо 17 мандата се полагат на страната ни. Ако разликата между водещите политически сили надхвърли 3,4%, това ще означава и разлика от един мандат.
Ако „Обединени патриоти“ успее да прекрачи бариерата от 5,89%, националистите получат един мандат. Той ще бъде за сметка или на първия в класацията, или на ДПС.
Не само в България, но и в останалата част от континенталния съюз се отчита значително по-слаб интерес към европейските избори в сравнение с местните.
Данните сочат, че ако предстоящите избори не бяха за европейски, а за местни парламенти, избирателната активност би била по-висока с близо 25%. Конкретно у нас тя би се увеличила с 19%.
Основната разлика, която се отчита между България и останалите държави членки на ЕС, е в отношението към съюза като цяло.
Докато почти навсякъде в ЕС недоверието към общоевропейските институции превишава доверието, у нас се забелязва точно обратното – след известен период на колебание по време на бежанската вълна, към момента доверието на българите към ЕС е устойчиво.
Въпреки сравнително високото доверие в ЕС обаче, българските граждани не смятат, че нещата в Съюза са наред и всичко се развива в правилната посока.
Почти половината от българите (43%) оценяват ситуацията в ЕС негативно.Значително повече обаче са скептиците по отношение на положението у нас – 60%.
Проучването показва и друг интересен факт за българина. По време на политически кампании той е настроен не да избира, а да протестира и наказва. Т.е. пред избирателните урни се явяват не само граждани, които гласуват „за“ някого, а и такива, които предпочитат да заявят с гласа си, че са „против“ нещо.
Освен това за българите ЕС се е оформил като убежище, накъдето да се упътят, ако им се отвори възможност. Това е причината, поради която у нас е нетипично високо одобрението на идеята за общоевропейска прокуратура, тъй като 71% от хората са убедени, че политическата система у нас работи за богатите и равенството пред закона няма. Това е и причината, поради която във всяко второ български дом има поне един член, който или е напуснал страната, или в близко време възнамерява да го стори.
Въпреки по-високата избирателната активност на евроизборите у нас в сравнение с останалите страни членки на Съюза обаче, тя все пак ще бъде по-ниска спрямо тази, която се отчита по време на национални и местни избори.