Пищна зимна красота предлага вече язовир Доспат, след като водите му замръзнаха на 100%. Ледената прегръдка бавно обхвана един от най-красивите ни водоеми в последните дни. Рибарите очакват съвсем скоро да ловят на дупка. На язовира целогодишно се лови пъстърва, лятото – на влачене, плувка и бомбарда, а през зимата – на дупка. Въдичарите измъкват и костури.
Риболовът на дупка е паметно преживяване. Местните обаче съветват ентусиастите да бъдат много внимателни, когато се качват на леда, особено на първия. И предупреждават неопитните да не стъпват сами на леда, а да търсят за компания опитен риболовец, както и винаги да носят със себе си здраво въже с прикрепено напряко дърво. Не е изключено да се попадне на така наречените газови дупки, които да изтънят леда до опасни граници. Затова съветът е да се търсят закътаните и неогрявани от слънцето заливчета.
Опитни въдичари смятат за най-добър метод дупката да се пробие със свредло, за да не се наруши целостта на леда и през отвора се пуска примамката, съобщи „Марица“.
Заради липсата на достатъчно светлина под леда дупката бързо се забелязва от водните обитатели, тъй като лъч светлина пробива надолу, като сноп от прожектор. Това често плаши водните обитатели, които чрез сензорите си усещат разликата в осветеността.
За да се избегне този ефект, въдичари съветват да се ползват хитрости на руските риболовци, които затъмняват дупката с кръгъл картон, сняг или ледена каша и пускат тежки примамки. Особеното на самото кълване при риболова на дупка е усетът на рибаря и бързото засичане още щом клъвне, казват майсторите на кукичката. На яз. „Доспат“ на „дупка“ рибарите се радват освен на пъстърви и късметлийски пасажи от костури, да ударят и на уклей.
Язовирът е на 1200 м надморска височина. Със своите 22 000 дка водна площ той е вторият по обем, дълъг е 19 км и е широк около 3 км. По североизточния му бряг минава живописен път между градовете Сърница и Доспат. Водоемът е част от водноелектрическа каскада Доспат – Въча, който е най-големият хидро-енергиен комплекс в България.
Построен е по поречието на р. Доспатска, но залива плодородна долина, в която се сеели житни култури. Възрастните доспатчани си спомнят как жителите на селата от целия край са били наемани като жътвари, когато се прибирала реколтата. Построяването на язовира и наводняването на долината довело до евакуиране на селата Орлино (Божалан) и Бърдуче, разположени от западната страна на реката, както и на Арнудли, разположено от източната страна.