Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер коментира, че България е пример в осигуряването на сигурността в ЕС, в областта на финансовата политика, както и по изпълнението на целите по механизма за сътрудничество и проверка. Той засегна тези теми на съвместна пресконференция в Брюксел с премиера Бойко Борисов след общото заседание на ЕК и българското правителство.
Юнкер съобщи, че докладът за България по механизма ще бъде „много положителен“. Документът ще бъде представен следващата седмица.
Възхищавам се на представянето на България – страната има балансиран бюджет, нисък бюджетен дефицит. Някои държави от еврозоната са далеч от тези показатели. България е готова за еврозоната и ако подаде искане, бих го подкрепил с удоволствие, заяви Юнкер. Той отбеляза, че България и Румъния трябва да влязат в Шенген и това ще стане, защото там им е мястото. Председателят на ЕК съобщи, че ще посети София през януари и Варна напролет.По думите на Юнкер България е източник, а не консуматор на сигурност, в сложния регион, в който се намира и където има централна роля. Той съобщи, че с българския премиер са обсъдили проекти за изграждането на връзки между Черно и Адриатическо море, както и от нашата страна към Турция. Юнкер приветства насрочената през май догодина в София среща на държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС и от Западните Балкани. Трябва да оставим открита перспективата за присъединяване на Западните Балкани, добави той.
Бих искал с Турция да имаме възможно най-добрите отношения, но Турция в момента се отдалечава от ЕС, това е неин избор. Искам Турция да стане европейска, заяви председателят на ЕК.
Премиерът Борисов определи като безспорно, че България пази най-добре външната граница на ЕС. Безспорно е, че България пази най-добре външната граница и е пример за подражание, за добросъседство с Турция, за опазване на Шенгенското пространство. Човек не си избира нито родителите, нито съседите, винаги ще настоявам за възможно най-добро добросъседство с най-големия съсед на ЕС. Ще продължим да настояваме по време на нашето председателство да се спазват споразуменията (с Турция), заяви премиерът.
Изключително голям радетел съм за това в сферата на отбраната да се направи голяма ревизия за наличната бойна техника, дали достатъчно в съвременните условия е дислоцирана в Европа, потенциални противници, къде трябва да са първите отбранителни линии. Ако ще се говори за война или подготовка за война, след като ще харчим такива милиарди – десетки, стотици, цяла Европа по линия на НАТО, нека да имаме по-ясна позиция къде и как да бъдат дислоцирани, предложи премиерът.
И сега харчим много пари, но са неефективно поставени и дислоцирани в рамките на Европа. След като ще даваме повече пари за отбрана, значи някой ще ни напада. От кои страни ще дойдат заплахите – тези граници да ги направим най-силни, там да дислоцираме армия, ракети, самолети, а не да харчим купища пари за самолети и танкове, и да не знаем къде ще ги използваме, добави той. Повечето страни от ЕС са и в НАТО – бюджетните средства излизат от един и същи джоб, отбеляза премиерът по повод разходите за дейността на алианса и за европейската отбрана.
Дадох предложение, което не носи риск за ЕС – ако изградим жп-линиите, пристанищата и магистралите, инфраструктура между столиците на Балканите, това ще е добре за цяла Европа, ще има възможност за туристическия бранш, за инвестиции, за движение и присъединяване. Това няма да бъдат пари на вятъра, а и те не са толкова много, в сравнение с времето, когато в Косово бушуваше войната и там се дадоха милиарди евро и хиляди човешки жертви, поясни премиерът.
В отговор на въпроси, свързани с присъединяването на нашата страна към еврозоната, той изрази очакването до края на годината тази тема да бъде обсъдена. Но внимателно, за да не се разклащат пазарите, уточни той. Предприели сме всички процедури, работим с Европейската централна банка, надявам се да завършим този процес, добави министър-председателят.
/дарик