Парламентът прие промените на второ четене в Закона за чужденците в Република България. С това се въвежда изискване спрямо лицата, кандидатстващи за визи за дългосрочно пребиваване на основание, че осъществяват търговска дейност в страната, разкритите 10 работни места да са на пълно работно време.
Целта е право на продължително или постоянно пребиваване в страната да могат да получават само лица, които в действителност осъществяват търговска дейност.
Въвеждат се по-строги изисквания и по отношение на лицата, които кандидатстват за виза за дългосрочно пребиваване в качеството си на представители на чуждестранни търговски дружества.
Възстановява се и законовата възможност за продължаване срока на пребиваване на чужденец, който вече се намира на територията на страната, но не може да я напусне поради причини, за които той не носи отговорност.
С промените се въвежда и процедура за предоставяне на статут на „лице без гражданство” съгласно Конвенцията за статута на лицата без гражданство от 1954 г. и Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, които Република България е ратифицирала със закон. Регламентира се понятието „апатрид” като лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава и се урежда правният му статут. Статут на лице без гражданство ще се предоставя от дирекция „Миграция” при Министерството на вътрешните работи.
Със законопроекта се възстановяват разпоредбите, които уреждат снемането на биометрични данни и издаването на карти на членове на персонала на дипломатическо или консулско представителство. Предвидено е и създаването на електронен регистър в Министерството на външните работи на издадените карти на членове на персонала на дипломатическо или консулско представителство, на представителство на международна организация в Република България, както и на членовете на техните семейства.
За регистрацията ще бъдат уведомявани Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и Държавна агенция „Национална сигурност”.
Създава се изрична правна уредба по отношение на представяните пред службите за контрол на чужденците документи, съставени в чужбина и удостоверяващи семейни връзки, като се въвежда изискването те да са признати или допуснати за изпълнение по българското право.
Създава се яснота по отношение на пределите на компетентност на съдилищата в случаите, в които е налице обжалване на откази за издаване на визи.
С промените е намален и минималният праг на санкцията за превозвачи, които транспортират чужденци от и за България, но не извършват вменените им по закон задължения за проверка на редовността на документа за пътуване и наличието на българска виза, когато такава се изисква. Минималният размер на санкцията е намален от 6 000 на 2 000 лева.
Освен за редовността на документите и наличието на виза, промените предвиждат и задължение на превозвача да следи дали документите съдържат явни поправки или следи от подмяна на снимката, както и дали тя позволява установяване на самоличността на притежателя./ПИК