Изпълнителната и законодателната власт са условията на цайтнот за вземане на решение за организиране на завършен разузнавателно-информационен процес за вземане на решения по националната сигурност на висше държавно равнище
Обсъждането на теми, свързани с националната сигурност, винаги е ограничено от съображения за опазване на държавната тайна. Това несъмнено възпрепятства детайлното представяне на съображения за обосноваване на тези и за защита на институциите, които са призвани да защитават националната сигурност. А такава защита е необходима, когато от най-високо ниво се отправят обвинения за некомпетентност към една или повече от разузнавателните служби на България. При това не става дума само за отхвърляне на едни или други обвинения с цел „защита честа на пагона“. Става за дума за трезв поглед към ресурсите и процедурите за получаване, обработване, анализиране и представяне на информация за вземане на решения по националната сигурност.
През последните дни се отправят обвинения към службите за разузнаване и сигурност, че не са представили информация за предстоящото към 24 февруари 2022 г. нападение от страна на Руската Федерация срещу Украйна. Нещо повече, внушава се обвинение за подвеждане на правителството с информации за това, че нападение няма да има, въпреки предупрежденията от висши ръководители на Съединените американски щати.
Игнорира се обаче фактът, че до последния момент в Москва пристигаха президентът на Франция, канцлерът на Федерална република Германия и външният министър на Обединеното кралство. Към това следва да се прибавят декларациите на президента Путин и на външния министър Лавров, че нападения над Украйна няма да има. Дори при допускана възможност за такова нападение, очакванията бяха то да се ограничи до административните граници на Донецка и Луганска област, макар те да надхвърлят границите на така наречените Донецка народна република и Луганска народна република.
В медиите има немалко публикации, показващи, че до 24 февруари са преобладавали вижданията за нереалност или поне за ограниченост на евентуални действия на въоръжените сили на Руската федерация. Има основания да се предположи, че широкомащабното използване на оръжие, бойна техника и боеприпаси не е влизало в плановете на командването и че целта е била да се проведе действително военна операция с широка подкрепа на местното население, а не да се води война с основен противник именно местното население.
Обвиненията към службите, отправени от народен представител и то в две роли – заместник-председател на парламента и председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред (КВСОР), а след това изразени от политици и политолози, по същество представляват злоупотреба със служебно и/или обществено положение, защото визираните служби не могат да отговорят на обвиненията, без да разгласят информация, представляваща държавна тайна. А те това при никакви условия не могат да направят.
Затова тези, които имат претенции към информационната дейност на службите за разузнаване и сигурност, следва да спазват процедурите – да предизвикат заседание на специализираните комисии (впрочем, КВСОР не е точния субект!) сред които водеща е комисията с особено дълго заглавие, на накратко – за контрол на службите за сигурност, и в този формат да направят анализ кой какво знае, кой кого и как информира и кой какви решения взема.
Обвиненията към разузнавателните служби, че „пързалят“ правителството, което различни медии интерпретираха като подвеждане и лъжа, са на границата на подкопаването (подронването – за някои по-запознати с терминологията от близкото минало) на националната сигурност, защото внушават недоверие към специализираните държавни органи. В допълнение, висш представител на опозицията заявява, че имал достатъчно източници на информация, за да не разчита на българските разузнавателни служби за сведения по войната в Украйна. Вероятно подобно допускане следва да се очаква и по други сфери на националната сигурност.
Правителството има един основен механизъм за съпоставяне, проверка и оценка на информацията, който тези служби подават. Този механизъм е Съветът по сигурността, неговият секретар и секретариат. Няма съобщения, които да показват, че този механизъм е задействан. Следва да се предположи, че информацията се докладва от службите пред народните представители в насипно състояние – т.е. поотделно. Обаче за обществеността остава скрито кой какво и как е докладвал. Озвучено е само обвинението, че службите са подвели правителството и висшия орган на власт в България.
Интересно обаче и че, държавният глава и върховен главнокомандващ не е изразил остри към информационната дейност на службите. Едва ли е по-запознат, защото по закон той получава същата по обем и съдържание информация. Вероятно разликата в оценката се дължи на по-доброто разбиране от негова страна; а може би – на по-добрата експертиза, която той притежава и е организирал в своята администрация. Не на последно място е и фактът, че държавният глава и върховен главнокомандващ е в постоянна комуникация със службите за разузнаване и сигурност.
Атаката на значими фигури в парламента срещу службите за разузнаване и сигурност на България не може да бъдат оценена иначе като освен като линч. Не се прави проверка от компетентната комисия. Не е направен критичен анализ от министър-председателя, а по-конкретно – в рамките на разузнавателната общност, която е част от съвета по сигурността. Ако някой си мисли, че по този начин ще подобри работа на службите, то той е на друга орбита в сравнение с орбитата на истината.
Дори експертите по национална сигурност, които не са на служба в държавна институция, спазват някакъв протокол за сигурност на информацията, когато коментират най-острите теми от всекидневието. Какво остава като изискване към длъжностни лица с преки отговорности съм националната сигурност?!
Изпълнителната и законодателната власт са условията на цайтнот за вземане на решение за организиране на завършен разузнавателно-информационен процес за вземане на решения по националната сигурност на висше държавно равнище. Въпрос на седмици и цайтнота да премине в цугцванг.
Георги Стефанов