73-годишният Живко Ангелов, който наскоро спечели титлата „Цар на виното“ в община Сандански, е бивш шофьор на Ванга. Пише сайта „Сандански вести“. През 70-те години на миналия век той возил с москвича си петричката пророчица. „Пътувахме много – до София, Пловдив и Мелник. Най-често ходехме до Роженския манастир“, казва бившият шофьор.
Именно от нея научил, че нищо не идва даром, а след много труд и усилия. Другият съвет от нея, който никога няма да забрави, е да бъде добър, да прави нещата с любов, от сърце и душа. „Леля Ванга все повтаряше да сме добри, до не създаваме конфликти, да не сме завистливи, да вярваме в бог“, спомня си бай Живко.
Съвсем наскоро опитният лозар бе коронясан за най-добър винар в цялата община Сандански. Той успя да пребори конкуренцията на десетки участници от региона. Живко е пенсионер, 50 години е бил зад волана – 20 години е карал рейс, а 30 години – тир. Вече 12 години пък управлява лозов масив от 2,5 декара в родното си село Лешница.
„Лозето е като малко дете. Изисква ежедневни грижи. Но няма как да се получи, ако не го правиш с любов и мерак. Захванахме се преди време с лозарството по идея на сина ми Георги. Той има таксиметрова фирма в Благоевград, но често идва на село да ми помага. Сега не мога да си представя живота без да се грижа за лозето. Всеки ден наглеждам масива с насажденията”, признава най-известният лозар в Лешница.
Научил много от бившия главен агроном на АПК Иван Велков и от технолога Георги Карамитов.
„Гроздето е хубаво да се бере, когато има захарност от 23-25 градуса. Съдовете задължително да са измити перфектно. Имам пластмасови бидони от по тон и половина. Само аз ги мия и лъскам до блясък, на друг не мога да се доверя. Задачата ми е да не остане никакъв мирис в тях, никакви остатъци от стара реколта. Млякото и гроздето искат хигиена на 100%. Затова се отказах от дървените бъчви, тъй като не могат да се измият толкова добре, както бидоните”, казва майсторът от Лешница.
Според него е важно виното трябва редовно да се претака, защото само тогава то се освобождава от въглеродния двуокис и поглъща чист кислород, по този начин се развива правилно.
За бай Живко виното е кръвта на Исус Христос, то сближава хората, прави ги по-добри, по-позитивни, по-усмихнати. „Но не бива човек да прекалява с мярката и да се напива. Умереното пийване на еликсира прави живота по-хубав”, категоричен е лозарят.
Лозето тази година го орал 4-5 пъти, стопанинът няма техника, плаща по 15-20 лева на декар на тракторист. Той сам си го копае, слага тор, подрязва, полива. Ходи за торове в Македония, където са два пъти по-евтини. За да пести средства и като сложи чертата да е на печалба, а не на загуба. „Тук килограм тор струва 40 лева, в западната ни съседка е 20 лева. Всяко лозе иска много вода. Както ние, хората, пием често вода, тока и то иска живителна темност. Оставиш ли сухи насажденията, не чакай много и добра реколта. Затова хвърлих много пот, но си направих водоем, изградих и капково напояване. И лозето ми се отплаща”, твърди Живко Ангелов.
Тази година виното е превъзходно, гроздето било с много добра захарност. Стопанинът си оставя 300-400 литра вино за лична консумация и за почерпка на роднини и приятели. Останалото продава.
В региона го познават като майстор на течния еликсир.
Затова при него идват не само българи, но руснаци и поляци. Повечето си купуват по 1-2 туби с еликсира, други вземат по-големи количества. „Цената не е толкова важна. Давал съм по 1 литър за 1-2 лева. И без пари съм давал на хора, на които им трябва по конкретен повод, а нямат пари. Подарявам го за здраве на семейството ми, за берекет на лозето ми”, казва той. Уверява, че до края на живота си ще се грижи за лозовия си масив. Никога не е помислял да се откаже от лозарството и винарството. Дори и когато му обрали до шушка гроздето. Случило се още в първата година, след като със сина му се захванали със земеделие. „Страх лозе пази” – след кражбата на продукцията взел необходимите мерки и взел куче, което пази имота. 15-20 дни преди датата за беритба пък спи на лозето, за да го пази от апаши. За да осигури вино за фамилията си, препитание за близките си.
Бай Живко отглежда грозде от сортовете „Мерло”, „Сандански мискет” и „Мелник 55”. Три пъти участвал в конкурс в село Лешница за най-добър еликсир, но все оставал втори. Амбициран да докаже, че неговото вино е класно, той се записал за участие в конкурса в Сандански, където без проблем завоява титлата „Цар на виното“.
„С пийването на течния еликсир прогонваме грижите на ежедневието, става ни по-леко и се зареждаме с позитивна енергия. Ако във виното се търси истината, то аз съм я намерил. Глътката хубаво вино е като целувката на обичана жена”, уверява царят на виното в община Сандански./ www.SandanskiVesti.com