В Египет масовите сексуални посегателства срещу жени са част от „игра“, наречена „Тахаруш джамаи“. Жертвите се подбират на основание пряката им близост, без значение дали са арабки или не, забулени или в светско облекло. Подобна „традиция“ Западна Европа изпита на гърба си миналата Нова година в Кьолн и други големи градове с големи арабски общностиСпоред ООН 37% от арабките са жертви на насилие; средно 60 на сто са държани принудително неграмотни
70% от жените в Египет са били жертва на сексуален тормоз през изминалата година
Спомням си как имамът на джамията в нашето село все повтаряше, че жената е като диамант и както златарят го пази на сигурно място, за да не го стигне ръката на крадеца, така и тя трябва да бъде пазена по същия начин, за да не я види или да открадне честта й чужд мъж. Този имам не е изключение. Той е част от голямо течение от богослови, съществуващо от смъртта на пророка Мохамед до днес. Тези богослови активно участваха в сексистко тълкувание на текстове от Корана, засягащи жената. Внушението е, че мъжът е по-висше същество от жената, защото той използва разума и може да реагира рационално, докато жената е подвластна на емоцията и се контролира от капризите. Дяволът я използва да съблазнява мъжете. Затова според тях тя трябва да бъде изолирана вкъщи и ако й се наложи да излезе, трябва да бъде прикрита, за да не изкушава, нито да бъде изкушена.
Древните араби се гордеели с многобройните си синове, защото им трябвали за войни и работна ръка. Но и днес арабите продължават да предпочитат момчетата. Често жената изпитва притеснение пред мъжа си или неговото семейство, когато роди момиче. Това е разбираемо. Арабите днес са удавени със сексистката култура и чрез медиите, песните, народните приказки и сериалите. От класическите епизоди в арабските сериали, когато мъжът извърши насилие над жена си, а някой от съседите се опитва да се намеси, готовият отговор на мъжът е: „Религията ми позволява това, а тя ми е жена, моя собственост и мога да правя с нея каквото си поискам.“ Дори поговорките като „И до Марс да стигне жената, мястото й е в леглото и кухнята“ показват унизително отношение към жената и подценяват нейната роля и възможности в живота.
Преди дни гледах в Ютюб саудитски духовник, който се обърна към присъстващите: „Върхът на моралната деградация е да позволите на вашите дъщери да учат медицина или фармация, а вие добре знаете, че след като завършат, те ще работят редом с колегите, които са чужди мъже.“
През 2002 г. избухна пожар в девическа гимназия в град Мека, който причини смъртта на 15 ученички, а 55 бяха ранени. Родителите обвиниха членове от религиозната полиция, че са отговорни за този висок брой жертви, защото те забраниха на полицията, гражданската защита и бързата помощ да влязат в училището с оправдание, че е забранено момичетата да се показват пред чужди мъже. Нито позволиха на пострадалите момичета да се евакуират, защото са били без хиджаб – съвместното присъствие на двата пола в Саудитска Арабия е строго забранено. Малцината от тях, които успяха да се измъкнат от друг вход, бяха бити от религиозната полиция и върнати обратно, защото са изглеждали неподобаващо.
Насилието срещу арабката не се ограничава само до Саудитска Арабия. В Судан например до 2009 г. полицията забраняваше на жените да носят панталони, защото това било скандално облекло, а тези, които се осмелиха, бяха наказвани с удари с камшик или с парична глоба.
Близо 38% от момичетата в Мавритания биват подложени на насилствено затлъстяване, защото мъжете там предпочитат дебела жена за съпруга. И колкото по-дебела е, толкова по-голям е шансът й да се омъжи, защото затлъстяването в Мавритания е индикатор на доброто социално и финансово положение на семейството на момичето. Този процес продължава около две години и през него момичетата биват бити, ако отказват храната. Също и за да задоволяват мъжа, в редица арабски държави момичетата с по-тъмна кожа са обсебени да използват кремове за избелване на кожата, защото мъжете обичат жена с бяла кожа за съпруга. Суданските пазари са пълни с нискокачествени кремове, които причиниха само през миналата година кожни проблеми на 8000 момичета в столицата Хартум.
Според ООН 37% от арабките са жертви на насилие. Този процент се увеличава в бедните провинциални райони или маргинализирани покрайнини на големите градове. Повечето от извършителите на актовете на насилие са безработни и нискообразовани мъже. Безработицата в Арабския свят е на средно ниво от 20%, като за жените до 24 г. това съотношение се увеличава рязко: в Либия е 77%, Египет – 71%, Сирия – 66%, Ирак – 59%.
Жената се отблъсква от работното място чрез дискриминационни практики – не само с дългото работно време, заемане на ръководни постове, но и с възнагражденията.
В Мавритания жената получава 43% от заплатата на мъжа, в Саудитска Арабия – 56%, Мароко – 57%, Алжир – 58% . Неграмотността е висока и сред арабките: при тези на възраст между 15 и 45 години е средно 60 на сто.
Сексуалният тормоз достига нечувани равнища в някои държави и вече не е ограничен до препълнени обществени автобуси, но се разпростира и в училищата и университетите. Според Националния съвет на Египет за човешките права 70% от жените там са били жертва на сексуален тормоз през изминалата година.
В началото на годината в страната нашумя инцидент с учителка, която била бита и сексуално тормозена от свои ученици от 11-и клас, защото им забранила да преписват. Учителката обвини директора, че той се отнесъл снизходително към случката и не е наказал виновните.
Според доклад на УНИЦЕФ от 6.02.2016 г. по случай Международния ден срещу обрязването на жените броят на обрязаните жени в Близкия изток и Северна Африка е 130 млн. и в частност в Египет, Судан, Сомалия и Мавритания. В Джибути майките вярват, че необрязаната жена причинява срам на семейството, а мъжете гледат с лошо око на нея. Хората вярват, че клиторът е сатанински орган, който тласка момичетата към похот, и за да я ограничат, те режат клитора или част от него, а в други случаи – малките и големи устни. И въпреки криминализирането на този обичай поради неговите психически и физически вреди резултатите от спирането му са минимални.
Робството продължава и в няколко арабски държави под различни форми. И въпреки че Мавритания беше последната държава в света, която забрани робството през 1981 г., търговията с роби продължава да съществува, а страната заема челно място в световния индикатор по робство. 4% от населението са роби, тоест около 155 хиляди. 40% от тях са жени, подложени на всякакви насилия. Работят дълги часове на полето като пастирки, а също така системно биват подложени на изнасилвания, за да раждат бъдещи роби. Между Мавритания и Арабските петролни държави съществуват тайни пазари за търгуване с роби, особено за малолетни момичета. През 2015 г. министерството на труда в Судан забрани на жените да пътуват до Саудитска Арабия, за да работят като домашни прислужници или детегледачки, поради нарастващия процент на физическия и сексуален тормоз от страна на работодателите.
Арабката продължава да страда и от липса на ефективна законодателна почва, която да я защитава от насилие. До ден днешен в повечето арабски страни изнасилвачът бива оправдан, ако се съгласи да се ожени за жертвата. Този закон бе анулиран в Мароко, след като една от жертвите се самоуби, защото била принудена да се омъжи за нейния изнасилвач. Също така в повечето арабски страни не става и дума за съпружеско изнасилване. 35% от младежите в Йордания и 63% в Египет оправдават убийството на жената, която нарушава семейната чест, като има любовна и извънбрачна връзка с чужд мъж.
А най-странно е, че 55% от иракчанките не възприемат боя от страна на съпруга си като насилие. Когато този процент бъде сведен до минимум, това е първата стъпка в дългата борба срещу насилието над жените. А втората е насърчаването на просвещенски либерален дискурс в самото общество срещу сексисткия и религиозен такъв.
От Труд онлайн