Калоян Паргов е роден на 13 юли 1977 г. Завършил е “Международни отношения” в УНСС, магистър е по “Европейска интеграция” и докторант по “Европейска икономическа интеграция”. Асистент във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Председател е на Градския съвет на БСП София и на групата на БСП Лява България в СОС.
Калоян Паргов, както Красимир Янков и Корнелия Нинова имат номинации от общински организации за председател на БСП. ПИК го потърси, за да стане ясно влиза ли в битката.
Интервю на Петър БОЙЧЕВ
– Г-н Паргов, имате номинации за председател на БСП? Влизате ли в битката?
– Факт е, че имам и номинации за национален председател, но аз съм се концентрирал върху работата си като председател на Градския съвет на БСП в София. От провелите се до момента 5 районни конференции, аз имам 5 номинации за председател на софийската организация. Предстои да се проведат още 19 такива форума. Тук е мястото да благодаря за доверието. Приемам го като оценка за работата ми начело на столичната организация на БСП през последните две години. Понеже задавате въпроса за национален председател, искам да кажа много ясно – нямам амбиции за лидерския пост в БСП! Смятам, че камъкът си тежи на мястото. А моето е в Градския съвет в София. Имам още какво да дам на тази организация. През последните две години започнахме доста неща и искам да ги завършим през следващите четири. Имам и много идеи, които тепърва бих искал да реализирам в София в рамките на един пълен мандат.
– Корнелия Нинова и Красимир Янков вече обявиха, че ще се борят за поста на Михаил Миков. Кой от тях е с по-големи шансове според Вас?
– БСП не е лидерска партия. В този смисъл личността на кандидата остава на втори план. Най-важни са идеите и посоката, които всеки кандидат ще даде за бъдещето на БСП. Това ще е определящото при избора. За да се запознаем с визията и намеренията на всеки от кандидатите, ние в Градския съвет решихме да проведем срещи с тях. Те трябва да ни представят платформите и визиите си за развитието на партията и държавата. На тази база ще формираме мнението си. Разбира се, по време на самия конгрес тяхното поведение също ще бъде много важно и определящо за крайния избор.
– Казвате в едно интервю, че ядрото на БСП трябва да съставляват от 30 до 50-годишните. Не се ли боите от атака на беловласите, които са основната членска маса на партията?
– В ядрата на партийните ни организации ни трябва по-сериозно присъствие на хора в активна възраст. По този начин ще можем да привлечем нови членове и симпатизанти и да подобрим резултатите на БСП на следващите избори. Това е една от целите, които бих искал да постигнем в следващия мандат. Истината е, че в БСП всеки си има своето място. Няма важни или маловажни хора. Всеки трябва да осъзнае ценността си за БСП и ролята си в развитието й. Целта ни в този отчетно-изборен цикъл е да дадем шанс на нови лица. Тук вече не говорим за възраст. Защото новите лица може да са на 30, но може и на 40-50-55 години. И тяхната задача е да покажат пред обществото ново лице на БСП, което е съобразено с реалностите на 21-и век. От проведените досега районни конференции в София се вижда точно тази тенденция – приемственост на поколенията, в която именно активните хора поемат отговорността за настоящето на партията. Обновлението на БСП вече е в ход!
– Какво трябва да се направи, за да стане БСП отново първа политическа сила?
– Разбира се, това е процес и то съвсем не лек. Не може да стане отведнъж. Затова и сегашният отчетно-изборен цикъл е толкова важен. Конгресът е ключов за бъдещето на партията. В София се опитваме да създадем модерен и работещ модел, който да можем да пренесем в цялата страна. Говоря за този нов тип ядра на районните и общинските организации, които ще работят професионално на екипен принцип с каузи, идеи, с цели. Ще работят с емоция за БСП. И точно тези хора ще носят голямата отговорност за бъдещето на партията. Защото, само когато всеки член на БСП започне да се чувства отговорен за състоянието и бъдещето й, ще можем да създадем онази симбиоза между идеали и експертност, която ще ни върне в управлението.
– Можете ли да назовете директно петте големи грешки, които доведоха БСП до сегашното й, да го кажем нецветущо, състояние?
– Първата безспорно е залитането по неолибералния модел, размиването на идеологическите линии и граници с дясното. После идва липсата на последователност в отстояването на една или друга политика. Това, което си заявил в програмата си, трябва да го следваш. Когато не го правиш, а само се оправдаваш, това води до спад в доверието. На трето място е паралелният свят, в който живее БСП. Пишем програми, декларации, но често те нямат нищо общо с реалността, в която се намираме. Трябва да бъдем по-прагматични. На четвърто място бих поставил загърбването на колективното начало на БСП. Това доведе до вътрешни противоречия. И накрая – липсата на нови лица в партията. Крайно време е да им дадем шанс, за да може да внесат свежест, нови практики и да върнат доверието в БСП. За мен обаче много по-важно е да кажем на хората пет неща, които ще направим, когато ние управляваме. Като започнем от прогресивното данъчно облагане, диференциран ДДС за стоки от първа необходимост, книги, лекарства, преразпределение на БВП в размер от 45%, преизчисляване на пенсиите, национална доктрина, която отчита евроатлантическите реалности, но не отрича изконната връзка с Русия.
– Българските партии, когато напуснат трайно властта, обикновено изчезват от политиката. Това ли очаква и БСП? Предвид факта, че ГЕРБ се готви да управлява дълго.
– Тази година БСП става на 125, както и Градската организация в София. В цялата си история БСП е била фактор в държавата. И в момента БСП е единствената истинска опозиция на четворната коалиция. Бих искал много ясно да кажа, че всички прогнози за мрачно бъдеще и дори за разпадане на партията, са абсурдни. И това съвсем ясно ще проличи още в следващите месеци. /ПИК