Шер: „Мъжете са лукс. Не необходимост!“

0
1584

На днешния ден, но през 1946 г. в Ел Центро, Калифорния, САЩ, се ражда популярната американска поп певица от арменски произход – Шерелин Саркисян, по-известна като Шер. Едва на 16 години бъдещата звезда напуска училище и заминава за Лос Анджелис, където мечтае да покори Холивуд. Започва като беквокалистка, а по-късно започва да пее в дует със съпруга си Салваторе Боно, наричайки съвместния им проект Цезар и Клеопатра. В края на 60-те Шер прави и своя дебют в киното. Лентата се казва „Good Тimes“. В своята 50-годишна кариера Шер е носителка на наградите Оскар, Грами, Тони, Еми, БАФТА, Златен глобус, а освен това има и звезда на Алеята на Славата в Холивуд. Има издадени 25 албума, от които над 100 милиона продадени копия. Зад гърба си Шер има 2 брака – с композитора Салваторе Боно и с музиканта Грег Олман. Певицата има три деца, като най-голямото от тях – дъщеря й Честити преди години се подложи на операция за смяна на пола и вече е мъж, който носи името Чаз Боно. По повод 70-годишния й юбилей, ви предалагаме да прочетете някои от мислите на тази голяма певица за живота, любовта и още нещо…

В началото не бях уверена в нищо, защото знаех, че от огледалото не ме гледа синеока блондинка, каквато винаги ми се е искало да бъда

Проблемът на някои жени е, че започват да се вълнуват от някой, който не представлява нищо особено – и след това се женят за него.

Мъжете са лукс. Не необходимост.

Старостта е кучка, която застава на пътя ми.

Притежавам стотици перуки… и аз сама не знам колко са точно. Слагам ги, защото така се забавлявам. Това коренно преобразяване ми носи много радост. Истинско шоу е!

В Холивуд бракът е достатъчно основание за развод.

Ако утре се събудя в тяло на мъж, ще крещя и ще потроша всичко около мен. Ще обера банка или нещо такова. Не мога да си представя да съм нещо друго от това, което съм – жена. Няма да го приема по начина, по които Чаз се справи. Наистина не мога да си го представя

Това е моето тяло, ако поискам ще сложа циците на гърба си, не е ничия работа освен моя!

И до ден днешен съжалявам, че през 1990 г. отхвърлих сценария на филма „Телма и Луиз“. Можех да целуна Брад Пит, а това направи Джина Дейвис. Яд ме е, че пропуснах страхотна възможност.

Една жена може цял живот да търси правилния мъж, но нищо не пречи през това време да се позабавлява с грешните.

Не се страхувам от това, че понякога разсмивам другите с вида си! Много хора търсят и сами влагат прекалено много смисъл в създаването на мода. За мен тя е развлечение, а не правене на докторат.

Никога не са ме възприемали сериозно като актриса или певица, въпреки Оскара и наградата Грами.

Когато се татуирах само лошите момичета го правеха: аз, Джанис Джоплин и рокерите. Сега това не означава нищо. Никой не бе изненадан. Направих си татуировка веднага след като напуснах Сони и се почуствах наистина независима. Това бе моята идентификационна карта.

Още щом затворя вратата вкъщи, си слагам панталоните за джогинг, тениска и връзвам косата си на конска опашка. Имам облекла за обществени изяви и за свободното време. Разделени са в отделни гардероби.

Имам мечта – никога да не остарея. Плаша се, че ще настъпи денят, когато ще дойде климаксът, ще се събудя като стара мърморана и няма да ми се иска да отида в Дисниленд.

Източник: dama.bg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук