Д-р Спас Ташев
Вчера българският парламент прие поредните параграфи от законопроекта за съдебната власт. С тях бе ударено българското масонство. Оказа се, че масонските идеи са опасни за държавата и българските магистрати трябва да декларират членство в тайни организации, каквито според родните законотворци са и масонските. Възниква въпроса от къде българските депутати познават масонството, след като е тайно и следователно не са имали досег с него? Като единствен вариант остава да са приели на юнашко доверие антимасонските писания на Хитлер и Сталин или на ученикът му Георги Димитров, който на българска почва за пореден път въвежда антимасонските принципи.
Да, в България наистина има една масонска тайна и тя е публична – твърди се, че в парламента има доста лица, които са свободни зидари. От тази гледна точна не е толкова изненадващо, че новият законопроект, оприличаван в антимасонската си част с печално известният у нас Закон за защита на нацията от 1940 г. бе приет с огромно мнозинство. Шокиращо е обаче, че не се намери нито един депутат-масон, който да застане на трибуната и да защити името на свободното зидарство. А това безспорно означава, че въпросните депутати не са добри масони, което напълно се вписва с насаждания не без известно основание негативен образ на българското масонство след 1989 г.
Трябва да си дадем сметка, че антимасонските параграфи от законопроекта за съдебната власт нямат аналог в нито една страна, членка на ЕС. Там няма норма, който да обявява масонството за тайно. Родните ни депутати приеха нещо, което е присъщо на фашизма, комунизма и религиозния фундаментализъм. Защото такава е именно практика на Хитлер, Мусолини, Сталин и Георги Димитров, които изпращаха масоните в концлагери. С този закон България бе поставена редом с шериатските държави, където на 15 юли 1978 г. Ислямският правен колеж – един от най-влиятелните субекти, които интерпретират ислямското право (шериата), излезе със становище, че счита масонството за „опасно“ и „нелегално“. След това решение масонството бе обявено за незаконно във всички арабски страни, с изключение на Ливан и Мароко.
Ако трябва да сме обективни, и в европейските държави е имало антимасонски съмнения. Известна е сагата на испанското масонство след смъртта на ген. Франко. След възстановяването на демокрацията в Испания, в речника на Испанската кралска академия свободното зидарство бе представено именно като тайна организация. Това обаче предизвика буря от недоволство от страна на испанските масони. Тогава авторитетната Испанска кралска академия, анализирайки съвременното състояние на масонството, промени неговата дефиниция, като от секретно, бе обявено за дискретно. Днес то се определя като всеобщо разпространено сдружение, първоначално тайно, чиито членове формират посветителско и йерархично братство, организирано в ложи, с рационалистична и филантропска идеология. Във Великобритания пък, която се приема за световен център на съвременното символично масонство и където правосъдието не се слави с корупция и задкулисие, също е имало изисквания за деклариране на принадлежност към масонството от страна на определени служители. Тези разпоредби обаче са отменени през 2009 г.
Българският парламент обаче сложи кръст върху всичко това. Според родните законотворци френските революционери масони, написали Декларацията за правата на човека и гражданина, масоните бащи-основатели на САЩ, подписали декларацията за независимост, масоните латиноамерикански освободители Симон Боливар, Хосе Марти и плеяда други – това са все опасни личности, развивали нерегламентирани контакти и паметта за тях трябва да бъде заличена.
Тук обаче е ударена и националната ни памет. Явно според българския парламент основаното през 1869 г. в Букурещ дружество „Млада България“ или Българското книжовно дружество в Браила, прераснало в Българската академия на науките, които са масонски проекти, са били опасни за България. Също така опасни за България са били нашите революционери масони Никола Обретенов, Георги Раковски, Захари Стоянов, Иларион Драгостинов, ген. Александър Протогеров, Мише Развигоров и още други изявени българи. Ами какво ще правим с първия български княз Александър Батемберг, който също е масон? От гроба ли да го извадим? Мавзолеят ли да му разрушим?
Да, известно е, че при приемането си в свободното зидарство, бъдещите чираци дават обещание. Преди това обаче те изрично се предупреждавани, че то няма нищо несъвместимо с останалите задължения на един човек и добър гражданин. Трябва да се знае, че 10-то правило гласи, че масоните развиват в ложите си любов към Родината, подчинение на законите и уважение към представителите на държавата. И още нещо много важно – в ложите са забранени изрично дискусиите за предимство на една религия пред друга или партийна политика. В същото време всеки масон е длъжен да бъде човек, вярващ в Бога.
Може би тук е мястото да цитирам известния български масон и революционер Георги Раковски, който в своя градеж от 1866 г. „Разсъждения върху франкмасонската същност за човещина“ пише: „Франкмасоните ще бъдат винаги най-верни и най-патриотични синове на своето отечество, но поради своите международни връзки те са най-подходящи да разясняват недоразуменията между народите и да ги отстраняват по един мирен начин“. За разлика от него, родният парламент ни даде пример как се решават проблемите по един глупав начин, който не само ще ни направи за смях, но и ще ни изолира от нормалния свят.
Когато през 1917 г. масонството в България за пореден път е събудено и се създава Великата ложа на България, един от основните мотиви е именно защитата на българския национален идеал. Ако се проследи масонската дейност у нас през този период, ще се види каква огромна дейност е развивана в подкрепа на останалите след Ньойския договор български общности зад граница и получаването на основни човешки права. Съвсем не е случаен факта, че пръв български Велик майстор става ген. Александър Протогеров от Охрид, член на ЦК на ВМРО и герой на България от Първата световна война.
Странно ми е, че в днешния български парламент има депутати от днешното ВМРО, но от тях никой не се изказа в полза на масонството.
Наистина има нещо сгрешено в България. Дано все пак да успеем да я направим по-добра…
Приложение: Писмо от Великата ложа на Еквадор до Великата ложа на България от 29 януари 1929 г., потвърждаващо получаването на циркулярно писмо № 1462 с българските разяснения по македонския въпрос.