Световната здравна организация заяви, че не трябва да се надяваме на формиране на колективен имунитет към Covid-19. Според нейните експерти пет месеца след началото на пандемията, имунитет от новия коронавирус в най-добрият случай има в не повече от 2-3 на сто от населението на планетата. Затова да се разчита на скорошно формиране на колективен имунитет, който да доведе до естествено затихване на пандемията, е нереално. Оттук и препоръката: трябва да се запазят строгите карантинни мерки дотогава, докато не бъде създадена ваксина! А това означава най-малко още година-две.
Но изследвания на авторитетни учени поставят под съмнение подобни становища. Джон Йоанидис – професор по вирусология, епидемиология и статистика в престижният Станфордски университет смята, че „събраните досега данни за това, колко хора са заразени и как се развива епидемията, са изключително ненадеждни“. Според него представите за разпространението на вируса, са истинско „фиаско на доказателства“, което създава огромно объркване.
Проф. Александър Кекуле – изтъкнат немски епидемиолог и ръководител на катедрата по микробиология и вирусология в Хале-Витенбергският университет „Мартин Лутер“, също е убеден в невъзможността да се изчаква появата на ваксина, за да бъдат премахнати строгите мерки. Според него нея реално ще я има не по-рано от година, но ако извънредното положение продължи дотогава то обществото и културата ще бъдат съсипани. Той настоява незабавно и радикално да се излезе от карантината.
И експерти на Научно-консултативната група за извънредни ситуации (The Scientific Advisory Group for Emergencies – Sage) във Великобритания стигат до извода, че строгите ограничения пречат у населението да се изработи „групов имунитет“, който да позволи вируса да премине през големи социални групи и после да умре.
Страната, която се отказа от въвеждане на сурови ограничения на живота на хората, възприети по света и у нас, е Швеция. Нейният главен епидемиолог – Андерс Тегнел препоръча нищо да не бъде закривано и шведското правителство се вслуша в съвета му. В Швеция остават открити детските градини, децата ходят на училище. Шведите разполагат с времето си, работят заведенията, хората прекарват много време на свеж въздух и властите поощряват това.
В интерес на истината стратегията, възприета от шведските власти стана обект на жестока критика. Шведският икономист Фредрик Ериксън припомня от страниците на британската медия The Spectator, че група от 22 лекари са разкритикували Агенцията за обществено здраве в открито писмо във вестник „Дагенс Нийтер“. В него те обвиняват колегите си, отхвърлили политиката на строги ограничения в невежество, а основният им аргумент за това е, че нивото на смъртност в Швеция е по-високо от това на северните и съседи. Британският вестник Daily Telegraph също публикува материал, в който се твърди: шведите са измамени от некомпетентните власти и главният епидемиолог на страната Андерс Тегнел, заслепен от внезапната си слава. Населението на Швеция се обвинява в прекалено доверие към управляващите и в критичен недостиг на несъгласие с тях. Фредрик Ериксън разказва за журналист от френска телевизия, който е споделил смутено с него: „Имам усещането, че едва ли не искаме Швеция да се провали, защото тогава ще знаем, че нещо с вас, а не с нас, не е наред“.
Шведите не се подадоха на паниката, защото бяха убедени: въвеждането на твърде строги правила няма да може да действа дълго и няма да е ефективно. Там, където те са реализирани е неизбежно да се появат нови огнища на зараза. Съществено е хората да са индивидуално отговорни, сами да спазват социална изолация. А политиката на ограничения нарушава основни граждански права и силно вреди на общественото здраве – заради недостигът на свеж въздух за децата и възрастните, за тяхното обездвижване. Огромни са и щетите за икономиката.
За разлика от страните, въвели сурови ограничения за поведението на хората, шведската икономика понася сега далеч по-малки загуби. Ако в Дания и Финландия личното потребление е спаднало съответно с 66 и 70 на сто, в Швеция то е намаляло с по-малко от една трета. Съответно и безработицата е много по-ниска.
В интервю за италианската медия La Repubblica шведският биолог и писател Фредрик Шьоберг подчертава, че техният модел е основан на доверието – хората се доверяват един на друг и на своите институти. Това сочат и проучвания на общественото мнение: шведите категорично подкрепят либералният подход на страната към пандемията! Те с готовност следват препоръките да си мият ръцете, да не излизат без насъщна необходимост, да пазят дистанция и възрастните хора. Писателят дава пример със себе си: никой не му забранява да посещава своята 95-годишна майка, живееща в район с ниско равнище на заразяване. Но понеже са му препоръчали да се въздържа от пътешествия, той не го прави. И така разсъждават почти всички негови сънародници.
А на 22 април Агенцията за обществено здравеопазване на Швеция представи резултатите от най-ново изследване. То показва, че на 1 май една трета от населението на Стокхолм и районът около него, ще бъде заразено с коронавирус. Става дума за около 600000 души. Проучването потвърждава резултатите, до които достигна известният математик Том Бритън – той установи в края на миналата седмица, че 30 на сто от жителите на Стокхолм имат Cоvid-19.
Според Андерс Тегнел, в столицата на Швеция увеличаването на броя на инфектираните е спрян. Вече се вижда ефектът на масовия имунитет, а след няколко седмици той ще се очертае още по-ярко. Стабилна е ситуацията и в останалата част на Швеция, отбелязва CNBC.
СЗО сочи данни от 2-3 на сто заразени в света с коронавирус, но забравя да обясни, коя е основната причина за този нисък дял, който затруднява изработването на колективен имунитет. А тя е точно въведените строги ограничения за поведението на хората в много страни. Докато в Швеция няма препятствия за разпространение на инфекцията сред населението и затова групавият имунитет вече е налице.
И без човек да е специалист в областта на манипулацията ще забележи, че в основата на стратегията на общуването на властимащите с нас, простосмъртните, е заложен страха. Колкото повече ние сме изплашени, толкова сме по-неспособни за критично мислене. И не се сещаме да задаваме дори и наивни въпроси. Като този например, за който напомня вече цитираният британски Daily Telegraph – не са ли заслепени хората от националния ни щаб от внезапната си слава? И не са ли заинтересовани да продължават извънредното положение, за да са в епицентъра на телевизионните камери? А да не забравяме за политиците – та благодарение на строгите забрани, наложени на поведението ни, сега те имат възможността да демонстрират изключителната си загриженост за нас, избирателите. И не на последно място да разпределят сред „правилните бизнесмени“ едни немалки суми, с които трябва да се купува медицинско оборудване…
Балансираната и спокойна политика на Швеция се оказва ефективна, защото не се ръководи от паника, а от осмисляне на реалности. Освен това там управляващите разполагат с огромен социален капитал – доверието на хората. А той не на последно място е основан и на факта, че за разлика от прекрасната ни Татковина корупцията в тази северна страна е невероятно рядко явление.
Албер Камю (1913-1960) е знаменит френски писател, философ, лауерат на Нобеловата награда за литература през 1957 г. В своят роман „Чумата“, публикуван през 1947 г., той пише: „Злото, съществуващо в света, почти винаги е резултат на невежество“.
Отношението на повечето от властимащите у нас към сега случващото се е свидетелство, че този извод на Албер Камю продължава да е актуален.
kreativen.bg