Легендарната журналистка, емблема на най-тиражирания ежедневник в близкото минало, Анна Заркова, напусна вестник „Труд“. Тя оглавяваше криминалния отдел на изданието още от времето на Тошо Тошев и продължи да работи там въпреки смяната на ръководството и създаването на в. „Преса“, където отидоха доста от нейните колеги.
Ето какво пишат бивши журналисти от изданието:
„Ани Заркова напусна ТРУД в навечерието на 24 май 2017 г. Нейните думи:
Днес е последният ми работен ден във Вестник „Труд“, в Моя вестник. Над 25 години бях омъжена за него. Той много ми даде и много ми взе.
Извинявам се на моето семейство, на приятелите, на колегите и на познатите, които неведнъж съм пренебрегвала и които може би някога незаслужено съм засегнала – с публикация или пък другояче, вярвайки, че журналистът трябва е винаги в крак със своя вестник, на всяка цена.
Избрах да се науча да живея и без Моя вестник оттук нататък.
Сега боли, честно казано. Напускайки „Труд“, се разделям с безценни приятели и с моето второ семейство – Цецо и Сашо. Знам, че те са ми незаменими. Но раздялата няма да е завинаги.“
58-годишната Заркова бе известна с анализите и разследванията си за подземния свят и за съдебните трусове. Заради дейността й като журналист тя бе залята с киселина през 1998 г.. Инцидентът стана на спирка в столичния квартал „Младост“.
Като отговорен редактор на отдел „Криминален и съдебни новини” във в. „Труд” започва пред 1992 г. Носителка е на званието „Журналист на годината” на в. „Труд” за 1992, 1993, 1997 г. Удостоена е с наградата „Кристален орел” на Международния съюз на журналистите със седалище Ню Йорк (1998); носителка на наградата „Първенец в професията” на международната асоциация на жените журналистки със седалище Вашингтон (1999).
Синът на Анна Заркова е депутатът от БСП Крум Зарков, който се прочу, след като се пошегува нелепо с жертвите на ДС, заявявайки в ефир: „Извинявайте, че закъснях, но с друга група ченгета от Държавна сигурност крояхме планове как да мъчим нечий дядо!“ .