Рачо Петров, е бил шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения, зам.-министър на икономиката в кабинета на първото демократично правителство, консултант на български и западни компании. Внук на българския премиер генерал Рачо Петров, оглавявал кабинети през периода 1901-1906 г.
Интервю на Мая Стоянова
– Г-н Петров заедно със Сдружение „Глас” бяхте организатори на обществена дискусия за концесиите и експлоатацията на природните богатства на България. Защо вниманието ви е насочено към златните залежи на страната, с какво темата е толкова важна и актуална?
– По принцип въпросът за концесиите е от първостепенна важност за икономиката на всяка страна. Някога се казваше, че страните, които имат колонии, ограбват тези „свои“ колонии като изчерпват природните им богатства, т.е. ползват ги като суровинен придатък към метрополиите. В случая с българското злато, ние доброволно ,поради нисък интелект или частна лакомия, приемете го както ви се харесва, сме приели ролята на колония.
В някои, съвсем специфични случаи, например, доставката на сол за Девня от Провадия – това изисква конкретна концесия за нормалното функциониране на Содовия завод след приватизацията му. Как е решен конкретно проблемът – изисква съответно проучване, но има стотици случаи, за които липсва каквато и да е яснота, защото така е удобно. Такива концесионни проблеми съществуват у нас при медните и оловно-цинковите руди, мангана, кафявите въглища и т.н.
Със златото проблемът е особено фрапантен, тъй като се изнася концентрат с неясен състав, който с нищо не помага на националната икономика, напротив – ограбва я със ценния метал в противоречие на Конституцията. Превърнали сме се в чиста колония. Приетият при управлението на Иван Костов Закон за концесиите и в тази връзка измененият Закон за благородните метали (като изключение собственост на БНБ) са национално предателство без заобикалки. Впечатляващото е ,че никой след това не е поправил грешката, ако приемам, че е допусната такава и при икономическото състояние на страната!
– Какво печели държавата ни от концесионните договори, например в Челопеч, знае ли се например за 8 години „Дънди Прешъс метълс” на каква стойност руда е изнесла от страната, в която има високо съдържание на редки метали?
– Експерти твърдят, че „Дънди Прешъс метълс” са изнесли суровина, на стойност над 5 млрд. долара. Но кой контролира тази концесия, къде е нейната икономическа целесъобразност, нейната икономическа обосновка, кой я е приел и за колко (лично за него) е трудно да се каже. Необходимо е разследване от страна на компетентните органи за да се изясни проблемът.
– При какви условия са сключени тези скандални концесионни договори, кой е отговарял до 1996 г. по тази проблематика в държавата?
– През 1994 г. се вдигна голям шум от еколозите, че медните руди в Челопеч са с високо съдържание на селен, който бил вреден, макар че той самият е стока на международните пазари. Тогава при мен дойдоха специалисти, които ме убеждаваха, че фирмата от Ирландия „Ниван Рисорсис“ може да ни предложи технология за отделяне на селена, за което се съгласих за срок от две години, като в края на периода трябваше да ни предадат готовата технология и да докажат нейната ефективност. Поради това, че рудите в Челопеч са полиметални, съдържат освен мед и селен, злато, сребро, платина, то в съответствие с действащия закон добитите паралелно благородни метали трябва да се предадат на БНБ. Имаше опити за заобикаляне на закона, но неуспешни. От 1995г. имаше ново правителство, след това дойде на власт Иван Костов и т.н., но никога не е правена ясна концепция по отношение на подземните богатства, за концесиите, която да е национална норма за всички, независимо от политическия им цвят. Вероятно така е удобно на управляващите!
– Експерти твърдят, че „Дънди Прешъс метълс” е реализирала през 2010 г. печалба от 1,1 милиарда долара, какви данъци е платила в България тази корпорация?
– Тъй като не е предвиден контрол по договора с тази компания, не вярвам някой да има реална представа какво става там, какъв е концентратът, къде отива, какво се получава и т.н. Анализът на фирмата не дава отговор на съществуващите въпроси, но поражда нови. Данъци не ми е известно да са плащали, вероятно са поредната офшорна компания. Човек остава с усещането, че са социална организация, която работи на загуба, но с грижа за човека.
– Какъв е световният опит, има ли други държави, които като България са разрешили на чужденци да изнасят добиваното в страната им злато?
– В Европа няма друг такъв пример, особено пък в рамките на ЕС. В световен мащаб обаче има такива примери, например в бившите колонии от Африка. От там се изнасят диаманти, каквито за сега у нас не са открити.
– Около златния резерв на България винаги витаят много съмнения, къде се пази той, вярно ли е, че 20 тона от благородния метал се намират в Швейцария?
– България има около 40 т. златен резерв. 20 т. са в Швейцария като гаранция за редуцирания дълг, 20 т. са дадени на съхранение от Милен Велчев в Англия.
– Кой трябва да спре това разграбване на природните ни богатства, кой носи отговорност за този хаос?
– Преди всичко главният прокурор би трябвало отдавна да се е самосезирал за това ограбване на държавата, а екс президентът Петър Стоянов,, който е юрист по професия, е трябвало да върне в парламента неизгодните закони, или да сезира Конституционния съд, но това не е направено и до сега!
По-важният въпрос обаче е какво да се направи от тук нататък? Преди всичко трябва да се създаде Държавна агенция за геология и хидрология със следните функции:
– Геоложки проучвания, оценка на откритите залежи, предложение за начин за експлоатация;
– Контрол на експлоатацията чистота на водоизточниците – ние имаме много минерални води, рекултивация на освободените от дейности площи;
– Създаване на държавна фирма „Редки и благородни метали“;
– Привеждане на съответните закони, съобразно Конституцията и интересите на българския народ.
източник: faktor.bg