Понякога е далеч по-приятно да си караш новата година сам вкъщи. С или без бандитите около нея. Всъщност дори те да дойдат, пак ще ти направят по-малко поразии, отколкото, ако си вдигнеш чукалата в посока Боровец. Тази година там сервираха най-скъпите лайна в света и още по-скъпия студ. По 1000 лева парчето!
Толкова горе-долу беше резервацията за уж бутиковия хотел „Айсберг“. 3 нощувки, една новогодишна вечеря, ядва се. Ама като пристигнеш на място ядеш само и единствено дървото! Ти си си виновен обаче. Да си отворил интернЬета, да си прочел, че лятото в „Айсберг“ е имало наистина айсберг, ама от развалени меса, плодове, зеленчуци…И едни абитуриенти ги е спасил от хранително натравяне само…алкохола.
Както и да е, пристигаме в хотелското чудо на Боровец на 30-и следобяд. Във фоайето е студено. В ресторанта – още повече! Нахакана сервитьорка ни обяснява, че собственикът не давал да се пуска климатика. Е как да дава, той си пече дирника в Тайланд, там е топло. За туристите в хотела му – студ. Баланс да има. Картофите в хотела и те едни такива студени… Като ги ядеш имаш чувство, че целуваш хладния Ленин в мавзолея.
Умрели от глад срещу 100 лева все пак ни крепи мисълта, че ще се стоплим в СПА-то. Шнура ми Янко! Басейнът приятен, но студен. Колко студен? Достатъчно, за да срещнеш плувайки в него я стадо шпроти, я грендландски тюлен. Напук на всичко и всички оцеляваме с надеждата да се стоплим в сауната. Няма обаче такава сауна. Нещо, че си гост на хотела, плащаш 10 лева! А срещу тях ти дават екстра – не се затваря вратата. Така хем температурата вътре не минава телесната, хем следиш какво се случва навън. Самоковски номер!
Връщаш се в стаята – там 80 градуса. Пак за баланс, защото пък в банята топла вода няма. Е сега с какво да мием на детето задника!? Това обаче е нищо, защото на 31-и спира цялата вода. Който се къпал – къпал. Който не, да види какво е на избирателите на бат‘Сали.
Слизаме за празничната вечеря в ресторанта. Задушевна обстановка. Толкова задушевна, че с хората от съседната маса сме гръб в гръб, гъз в гъз. Сядаш и повече не мърдаш. Танци, манци – друг път. Сега е важен келепира. И в името на него в ресторанта сме нагъчкани като сардели. Във фоайето също. На двама молдовци им сервирали на сгъваема масичка зад рецепцията. Чудят се да ядат ли, да се пазят някой ключ ли да не им падне на главата. Бели кахъри, защото менюто е черна работа! Ракията е като онази, дето затри хората преди нова година. Ама малко по-напарфюмирана, да можеш да се намажеш с нея под мишниците. Ордьовърчето пък – кулинарен култ! Две топки тарама хайвер от онзи дето го продават 6 лева качето. И за разкош отгоре две бисквитки „Бейкроус“ или както се казваха там. Де го шеф Манчев да види как за 1,70 се прави ВИП-ордьовър!
Основното ястие и то яко та дрънка. Е как да не дрънка, като е студено! И трите вида месо не стават за ядене. Озъртаме се за онази баба, дето ни смени чаршафите, имаме тъжното чувство, че нея са я сготвили. Идва и десертът. Разкош! Навремето имаше два вида пасти. Едни от 32 стотинки и други от 24. Е, тези в „Айсберг“ бяха от по 16!
Еййй, за малко да забравя. Докато сервират десертите, се появява и десертът в новогодишната програма. Две снежанки и двама дядовци коледовци правят нещо като стриптийз! Пред деца на възраст от 6 до 12 години. И похотливи татковци естествено, успяли да се измъкнат от притискането на съседната маса. Някакъв нисък и набит женски Бъд Спенсър от персонала снима пък хлапетата. По-късно ще разберем за какво е била фотосесията.
Така постепенно в шеги, закачки и приказни, но голи герои идва Нова година. А с нея и първата изненада – водата в хотела спряла. От – до! Как тия мият чинии, в какво сервират и как сервират, отговори няма. Постепенно храната се превръща в сюргюн. Качествена ще да е била. В тоалетната е фекалиен Содом и Гомор. Хартия няма, санитарни уреди с вода – също. Стените се превръщат в пасианс от запетайки. Ренесансът е жив!
В 12,30 – нова изненада. Започват да вдигат масите. Бах, мама му, госпойце! Светват и лампите, а диджеят си взима довиждане с пожеланието догодина да се видим пак. Абе ти луд ли си!? Аз веднъж да се измъкна от тук, повече покрай Боровец няма да мина! Персоналът обаче не си поплюва. До 1 часа всичко е разтребено. Същисаната група молдовци стои в ъгъла и си пее народни песни. За ядене не им дават нищо, за пиене – също. Карат го духовно.
На сутринта в миризмата няма нищо духовно. От 100 тоалетни в хотела 86 са пълни, а 14 прелели! Вода няма никаква. Деце с гурели в очите обикалят в леденото фоайе. Намирисващи майки ги следват. Излизам навън, взимам купчина сняг и си изчиствам лицето. Ей този сняг е единственото безплатно нещо в „Айсберг“! Макар, че имам леки опасения, че под някаква форма ми е включен в цената.
Кошмарът продължава и вечерта. Слизаме от пистата и отиваме в ресторанта на хотела. Срещу куверт от 18 лева ти сервират…манджата от предишната вечер! Ясно, няма да се яде, но поне да пийнем едно вино. Поръчваме хубаво, скъпо, луксозно ще да е. Сервитьорката го носи отворено и направо налива. Без да дегустираш, без нищо. Питаме защо? Така правели! След което палаво подухва мустака и се отправя към следващите клетници.
2-и януари! Идва най-щастливия ден, когато този „Айсберг“ ще е далеч от мен. Да, ама преди това трябва да се сблъскаме фронтално с онази Бъд Спенсър, дето ни снимаше децата на Нова година. Излагаме и фактите – ужасен хотел, влудяващо СПА, воняща вечеря и т.н. Искаме някъде да напишем оплакванията си. Гледа дебилно. Книгата за оплаквания я бил взел шефа в Тайланд да си я чете, докато му правят масаж от местния. Вместо той обаче – свършваме ние: Няма вода? „Ами и аз не съм имала, три дни не съм се къпала като вас. Какво ревете“, обяснява рецепционистката. Няма нужда да ни го казва, надушва се. Ама аз не съм броил 1000 лева, за да си тръгна миризлив!
Накрая леля Бъд вади тежката артилерия: „Ще ви дам на Комисията за защита на детето. Снимала съм ви децата как спят на столовете в 12 часа“! Вие разбирате ли тази леля Спенсър колко е зла? И колко народ е отстреляла с този куршум? Сервират ти гадории, третират те като опосум, а като тръгнеш да се оплачеш, вземат, че те цакат с…детето. Не издържам и алармирам министерството на туризма. Обаждам се пред нея. А тя нагла: „Ще ми накривите шапката“. И е права. Нали ми е продала лайно и студ за 1000 лева!? Как да и я накривя? Тръгваме си и ни едно такова криво…Но навън поне не мирише.
Честита Нова година и стойте далеч от Боровец. Че там има един „Айсберг“, дето а се блъснете в него, а доброто ви настроение е потънало като „Титаник“.
Да се радва ли, да плачя ли?
Толкова тъжна история, написана толкова хубаво.
Много ми е интересно защо не сте си тръгнали още със спирането на водата. Хем сте останали до последно, хем претендирате. Не се прави така! Когато не сте доволни, тръгвате си, пускате си жалбата до КЗП и си чакате парите. Типично по български! „Платил съм си, ще стоя до края, ще вдигам скандали междувременно и после ще се оплаквам наляво и надясно.“