Приборът ще бъде използван и във втората част на мисията „ЕкзоМарс“ през 2018 г.; НПП „Космос“ в Стара Загора се самоиздържа, казва още, директор на Института за космически изследвания и технологии-БАН
– Проф. Гецов, преди дни българска апаратура, наречена „Люлин-МО“, отлетя за Марс. Какви са особеностите на това наше участие в международния проект „ЕкзоМарс“?
– Новото в тази мисия е, че за първи път в историята на междупланетните мисии е възложена задача да се търсят следи от живот на четвъртата планета от Слънчевата система – Марс. Нашата апаратура е по проекта „ЕкзоМарс“, който е съвместен между европейската и руската космически агенции. Първата част на мисията е свързана със спътник, който беше изстрелян на 14 март. С ракетата Протон той беше изведен на извънземна орбита. Спътникът се отдели от ракетата успешно и пое пътя си към Марс. Полетът ще продължи около 7 месеца.
Спътникът представлява т. нар. Трейс Гас Орбитър (ТГО)
Основната му мисия е да стигне до Марс, да премине на кръгова орбита на около 400 км височина и да започне да се движи около планетата. Основното предназначение на апаратурите, които се намират на спътника, е да изследват съдържанието на газове в атмосферата на Марс и евентуално да се регистрират тези от тях, които имат биологически произход. Ако се открият такива, би означавало, че на планетата е имало живот или продължава да има някакви живи организми. Освен това, спътникът ще проведе и картографиране на подпочвения лед, до 1 м дълбочина.
Българската апаратура, която е на този спътник, е
прибор за измерване на космическата радиация
изцяло изработен у нас. Той има четири полупроводникови сензора, които отчитат преминаването на заредени частици. На базата на тази регистрация се отчита и каква е интегралната радиация по време на полет. Това е много важно. При евентуалното изпращане в близкото бъдеще на астронавти космическата радиация е важен параметър, който може да възпрепятства такава мисия. Затова е от голямо значение да се види
с какви дози биха били облъчени космонавтите
при полет от Земята до Марс, както и каква е радиацията около самата планета.
– Кога е разработен „Люлин-МО“?
– Този прибор за пръв път е разработен за полета на нашия втори космонавт Александър Александров. Той беше с много по-големи габарити. Усъвършенства се през годините и в момента е
с размерите и теглото на един джиесем
- Дозиметър „Люлин-МО“, част от научната апаратура ФРЕНД на борда на спътника TGO.
- ФРЕНД и дозиметъра „Люлин-МО“
Той е едно от успешните направления на института и е летял на много европейски, руски, американски спътници, както и на индийски. Новото за него е, че участва в Марсианска мисия. И ние сме особено радостни, че българска апаратура лети на такъв сериозен международен проект.
Същият прибор ще бъде използван и във втората част на мисията „ЕкзоМарс“. Това се предвижда през 2018 г., когато ще се изстреля междупланетна станция, която ще достигне до Марс и
ще достави там марсоход и платформа
за работа на апаратурата на самата повърхност на планетата. Там ще бъде и същият тип български прибор – „Люлин-МЛ“, който е предназначен за изследване на радиацията на повърхността на Марс.
– Какви нови проекти се разработват след присъединяването на България като кооперираща страна на Европейската космическа агенция (ЕКА)?
– Да, новината е, че вече сме кооперираща държава и
на 10 март страната ни внесе членския си внос към агенцията
Междувременно миналата година бяха открити конкурси за проекти, имаше повече от 30 предложения, от които бяха одобрени 5. За нас е радостно, че 4 от проектите са на Института и ще бъдат финансирани от 1 май. Единият от проектите е именно за изследване на космическата радиация и ще спомогне за усъвършенстване на апаратурата. Другите два проекта са в областта на дистанционните методи за изследване на Земята от космоса, а четвъртият проект е свързан с разработване
организацията на работата на български фирми към ЕКА
През ноември ще бъде открит следващ конкурс за проекти. Всички в България – научни организации и представители на бизнеса, ще могат да участват отново. Финансирането на тези проекти връща задължително 85% от членския внос и колкото активността и проектите са по-хубави, толкова ще получаваме повече, отколкото сме внесли като членски внос. България вече има потенциална възможност да участва във всички проекти на ЕКА. А те са доста, като се отчете, че
годишният й бюджет е в порядъка на 4-5 млрд. евро
Ако в България има фирми, научни колективи на ниво, те могат в значителна степен да подпомогнат своето развитие, т.е. зависи от нас. Нашата вноска е 1 млн. и 200 хил. евро. В първите години тези 85% от членския внос ще бъдат инжекция от страна на държавата и в науката, и в бизнеса. И ако станем по-активни, ще можем да получим повече средства от членския внос през следващите години.
Хубавото е, че тези средства не се раздават, а
трябва да се участва с конкретен проект
който се рецензира, класира се по точки и едва тогава се финансира. Няма субективен фактор по отношение на класацията.
Институцията, към която се подават проектите, е министерството на икономиката. Нашият институт е базова организация и основен консултант на министерството при решаването на теми и задачи, свързани с космическите изследвания.
– Как се развиват проектите ви в Стара Загора. Имахте намерение да регистрирате по Търговския закон научно-производственото предприятие „Космос“?
– НПП „Космос“ си работи. Не го регистрирахме по Търговския закон, имаше проблеми. НПП „Космос“ доста добре се справя, успява да се самоиздържа.
По-интересно е горе на „Аязмото“, където е обсерваторията
Най-напред искахме да правим бизнес-инкубатор заедно с ТПП-Стара Загора, но не успяхме. След това искахме да направим планетариум и национална изложба за космическите изследвания, както и зелена пътека до града и т.н. За съжаление, тези проекти не можаха да се реализират.
Сега
отново ще водим преговори и с Общината, и с ТПП-Стара Загора
с надеждата да направим интересен обект, от който цялата общественост, училищата, университетът в Стара Загора ще имат полза. Той може да стане основна база на Старозагорския регион в областта на изучаването на астрономията, космическите изследвания и високите технологии. Искаме да съчетаем това хубаво място както с туризъм, така и с гледане на звездите, представяне на изложби, провеждане на конференции. Може да стане нещо много интересно, особено за младите хора.
НБП, Радослава РАШЕВА